вторник, октомври 09, 2007
Вечерна разходка сред капчици дъжд.
Но сега не иде реч за рпг-тата и какво причиняват на работния процес, а за една леко дъждовна понеделнишка вечер, след тежък уикенд.
Излязох от работа (сравнително) по-рано, за да си сменя дебитната карта. Валидна е до края на октомври, но една от счетоводителките (много готин човек и готина мацка ;) ме посъветва да не чакам края на месеца, а да си я сменя когато мога. И реших, че ще го правя точно този ден. Излизам от работа, хващам си тролея - както винаги чета нещо (National Geographic) и си слушам разни неща. Хора, спирки, задръствания минават почти без да ги забележа, което е и желателният резултат от слушалки и нещо за четене. Относително бързо стигам до дестинацията за слизане и се шмугвам през вратата. След стотина метра стигам до клона на банката, откъдето би трябвало да си взема новата карта, обаче ядец, оказва се, че работното време е свършило преди повече от половин час и няма как да стане смяната. Вече съм готов да стоваря гръм и мълнии върху целия свят от раздразнение, че съм си изгубил времето, обаче решавам, че не си заслужава заради такава дреболия да унищожавам света. Нахлупих си пак слушалките и с облачно настроение (в тон с времето) тръгнах да се прибирам пеша. Разгледах афиша на Театъра на армията, отбелязах си (за кой ли път), че ми се ходи на театър. Продължих до кръстовището на Раковски и Цар Освободител (същото на което от доста време се опитват да строят станция на метрото. Зачаках да засвети дружелюбното зелено и докато чаках изведнъж ми хрумна - защо да се прибирам, още не ме чакат жена и деца, нямам да уча за нещо и мога да си позволя да се поразмотая малко. И без това какъвто съм начумерен ще взема да предам това настроение и на домочадието и ще стане една. Речено-сторено. Бях решил да се поразходя до ЦУМ и после покрай халите да се прибера. Щях да направя нещо като кръг. Тръгнах аз в посока към ЦУМ по жълтите павета. Вече не ги мразех тия от банката, че толкова рано им свършва работното време. А времето - облачно, съвсем ситни и редки капчици дъжд, просто прекрасно допълваха настроението ми. И ми стана даже весело. Обаче когато наближих бившия парламент (сградата, която се намира на ъгъла, където се събират "Цар Освободител" и "Дондуков"; май е бил парламент преди 89-та) се сетих, че отдавна не съм минавал по улицата зад тази сграда, а именно най-късата улица (по информация от един софиянец) - "Малко Търново". Едва има 50 метра дължина :) Точно когато приближавах откъм горната страна (половината от улицата са стъпала ;) и по радиото пуснаха невероятната песен на Sinead O'Connor - Nothing Compares To You и с усмивка си помислих - наистина, тази улица не може да се сравни с никоя друго :-D И въпреки че минаването на улицата по дължина отнема секунди, усещането, че улицата принадлежи на друго време и място не те напуска доста време. На мен лично ми напомни на Истанбул с тесните и ужасно стръмни улички, по които не е хубаво да изпускаш нищо кръгло, че после ще го гониш два часа. Много готини са тези улички. Притежават една уникална атмосфера на нещо старо, на древно даже. Пак ми се ходи там :)
След като изминах улицата открай докрай свърнах вдясно. Повървях малко и като стигнах пешеходна пътечка пресякох улицата и тръгнах наобратно. Защо? - и сам не знам. Понякога ми хрумват странни неща. Свърнах вдясно по маршрута на широколинейката и видях светещата табела на една аптека (беше се стъмнило доста) и изведнъж се сетих, че трябва да си сменям четката за зъби. Незабавно се шмугнах вътре. С интерес започнах да избирам четка (избора не беше труден, предпочитам една определена марка, от която, за радост има почти навсякъде). Наредих се на опашката (всъщност имаше една единствена жена) и зачаках реда си. И докато чаках се загледах в аптекарката и осъзнах, че всъщност виждам може би най-готината аптекарка, ако не в целия свят, то поне в София (или поне в центъра на София :-D) Млада, симпатична, услужлива, мила и всичко друго, от което има нужда един изтормозен клиент на една аптека (аз някак си не се вписвам в тази категория). Ако имаше конкурс "Мис Аптека" тя щеше да е абонирана за наградата всяка година :-D Покрай четката за зъби си купих пакетче пластири за рани и препарат против хлебарки (не че нямах нужда от тези неща, но изведнъж ми се прииска да си ги взема ;) Направо се влюбих (щях да я питам дали е свободна през следващите 20-30 години, за да ми бъде лична аптекарка, но ме досрамя :) Прибирайки се доброто радио благоволи да пусне Queen - Somebody To Love. Направо се озовах на 10-тото небе. След което се прибрах, гледах един два сериала и си легнах. Поука: ето как едно не чак толкова приятно нещо може да доведе до приятни емоции или с други думи - всяко зло за добро, една от най-любимите ми поговорки :)
П.П. А как завърши историята с дебитната карта - тази сутрин излязох с твърдото решение да свърша тази работа и осъмнах в 8 и нещо (на табелата пише, че заповат в 8 часа) сутринта в централата на банката (старата централа на Биохим), където не особено учтив младеж от охраната ме информира, че всъщност трябва да изчакам до 8 и половина (въпреки че на табелата упорито пишеше 8) без да се уточни защо. Изчаках чинно - не си струваше да се разправям пък и не съм такъв човек. Разни служители - поединично или на групи, започнаха да прииждат и да се разполагат по местата си. Предполагам, че трябва да пийнат по едно кафе преди да почнат работа, все пак и те са хора :) След около 20 минути младежът ми позволи да вляза в салона. След едно-две питания стигнах до момичето, което се занимаваше с дебитните карти. Обясних, че съм за смяна. Тя ме попита кога ми свършва сегашната и след като чу, че е валидна до края на октомври, изрази силно съмнение, че картата ми е готова (?!). Имах доста точна информация от една служителка (също заслужава адмирации за услужливостта си, не беше длъжна да го прави) от клона, с който работи нашата фирма, че картата ми е готова (позвъня в същата тази централа). Отделно ми каза, че картите по принцип са готови 45 дена (?!) преди да изтече срока на старата. Което естествено беше показателно за това какви хора работят в толкова отговорни институции и колко си разбират от работата. Все пак момичето с дебитните карти благоволи да провери и остана доста учудена, че картата е готова. Едва не ме напуши смях при вида й. От учтивост се стърпях. След което дойдоха формалностите - документ, че съм предал старата и съм взел новата карта, активиране на новата (по нейните думи след два часа ще е активна) и т.н., което тя направи без нито веднъж да ми поиска лична карта или друг валиден документ за самоличност (?!). Останах без думи! Ами че аз можех да съм кой ли не, да съм откраднал тази карта или нещо друго. Отдавам всичко на това, че момичето е младо и без опит (предполагам). Дано да оправи пропуските в работата си, изглеждаше симпатично момиче :)
Още не знам дали картата ми работи, стискайте палци всичко да е наред иначе ще се наложи да изляза да прося, докато ми я оправят ;)
петък, октомври 05, 2007
УсмиФка за добър ден.
Тази седмица много трудно се събуждам. Късно лягане, ранно ставане (ако ставането в 7 часа се брои за ранно де). Такива ми ти работи. И днеска не беше изключение. Алармата зазвъня, аз опитах да отворя очи и... за малко да не успея. За радост успях и да се събудя и да стана (даже). Първата ми работа беше да си взема душ. Опарих се (в хубавия смисъл) едно хубавичко - за тези, които не знаят, обичам горещ душ, и денят започна да придобива по-реални очертания, т.е. успях да се разбудя и да дойда на себе си. Обличане набързо и след като събудих 2 от съквартирантките, които бяха не по-малко сънени от мен (и не по-малко намусени), излязох бързешком. На стълбите усетих последствията от мача в сряда - ужасната мускулна треска, която ме връхлита с ден закъснение. Слизането по стълбите си беше цяло изпитание за бедните ми изстрадали краченца. Навън ме посрещна един сумрачен облачен ден. А когато излязох на улицата и пуснах радиото на мп3 плеъра си усетих, че съм оплел кабела на слушалките и трябваше да ги оправям, а като ги оправих пък се оказа, че съм изпуснал кадифената калъфка на плеъра та се наложи да се връщам назад. Започнах да се чудя дали може да ми се случи още нещо преди да стигна до спирката, обаче за радост не се случи. Само трябваше да потичам за да хвана тролея (ха-ха). Хванах го де. Пльоснах се на любимото ми място - в средата точно пред колелото единичната седалка обърната назад. По това време на деня човеко-трафикът е още слаб (тези които излизат рано знаят) и половината тролей беше празен та не трябваше да се сборвам с бойни бабички за мястото. Настаних се удобно и извадих пособието за четене, в която се обясня за квантовата теория (просто любопитство; някой път, когато завърша книгата, ще пообясня по-подробно как толкова отвлечено нещо може да има някакво косвено приложение в ежедневието ;). В ушите ми се лееше еликсирна музика. Тъкмо бяха пуснали "Dust In The Wind" и настроението ми растеше с всяка изминала секунда, когато тролеят зави по ул. "Патриарх Евтимий" от ул. "Раковски", когато слънцето ме обля с топлите си лъчи. Ей тъй ми се усмихна жизнерадостно. И ми стана едно такова слънчево на душата :) След няколко секунди дърветата и сградите скриха слънцето, но усещането остана да ме топли още дълго. И денят ми стана по-слънчев и усмихнат. И даже хората около мен не изглеждаха толкова намусени, а просто недоспали, и аз се заусмихвах, поне вътрешно, защото все още ми се спеше, за да мога да се усмихвам и външно ;)
Усмихвайте се и вие, когато, където и колкото можете, от това няма да станете по-бедни, а може и да забогатеете (не буквално, но не се знае де).
Сега остава да преборя най-тежкия ден от седмицата в компанията на придобита сънна недостатъчност, но благодарение на усмивката ще се справя. А вие?
вторник, септември 25, 2007
И пак Балканджи
За самия концерт мога да кажа само, че беше невероятен. На моменти акустично звучат по-добре отколкото електрически. А да слушаш закачливо изпълнение на "Du Hast" омешан с хита на едно лято "Macarena" си беше изживяване от класа ;) Пичовете направиха едно перфектно шоу. Различно звучене на хитовете им, придадено от преобладаващите акустични китари и бозуки, кавала, подсладени с малко синтезатор и електрически бас. Струва си човек да чуе "Към таз земя", "Видение", "9 години" (така мисля, че се казва) изпълнение по този начин. А публиката също беше на ниво и подкрепяше групата с всички възможни (и позволени) средства. Следващия път пак мисля да ходя.
неделя, септември 23, 2007
Нови срещи
За разнообразие се реши срещата тази година да се проведе на Паничище в хижа с благозвучното име Лира, която беше по-скоро хотел съдейки по цените. Повечето от нас бяха без коли, затова се наложи да си наемем маршрутка, която по общо споразумение тръгна от хотел Плиска в петък вечерта. Трябваше повечето от нас, които работехме, да излезнем по-рано от работа, за да не закъснеем. А аз заради задръстванията тръгнах час и половина преди обявения час за тръгване и стигнах за около час и 10 минути маршрут, който по принцип се взима за половин час максимум, като по едно време се наложи даже да ходя пеша, за да стигна по-бързо!
Но всичко свършва добре, щом свършва добре, обичам да казвам аз и затова ще наблегна на хубавите неща. Когато кацнах там, се бяха събрали няколко човека. И се започна едно гушкане, радост, веселие, мед на килограми се изля. Стана ми драго и милно на душицата. Лека полека започнахме да се събираме и килограмите мед за малко да станат тонове ;) Държа да отбележа, че за неорганизирано по принцип стадо фантасти, всички се постараха да не закъсняват (много) и да тръгнем навреме. Натоварихме се по бързата процедура в транспортното средство и погеглихме. Пътят избран от шофьора беше Плиска-Драгалевци-Сапарева баня-Паничище-хижа Лира. Някъде към 21 часа стигнахме леко уморени, но не по-малко весели и в достатъчно настроение за купон, какъвто се очертаваше да бъде - говоря от гледна точка на срещата миналата година на Витоша, за която също си заслужава да драсна някой и друг ред, най-вече защото беше и първата в тази компания. Набързо се поздравихме с останалите (още мед), настанихме се и слезнахме в закусвалнята за една бърза вечеря. След вечеря повечето се събрахме в стаята за срещи, където успях да преброя около 40-има индивида. Веднага започнаха да се оформят групички за белот, което си е класика за тези срещи. Тенисът на маса беше другата дейност, която беше предпочитана за вършене, сред които бях и аз, и успяхме да потрошим сума време в този спорт.
По някое време вечерта - към 23 часа започнахме да се организираме за мафия. Някои хора присъстващи за пръв път на тази игра, остават с мнение, че това е игра с много вряскане, хабене на нерви и много плюене по другите участници. За други, сред които съм и аз, тази игра е много добро средство за прекарване на времето, където човек може да разкрие ораторските си качества и логическо мислене и "женска" интуиция ;) Има го и момента с нервите, понякога придружено с крещене, но това се случва с мнозина, които се включват прекалено живо и се вживяват като че ли от това зависи животът им (в играта "животът" им наистина зависи). Тези, които са играли знаят, че ако броят на желаещите да играят, както и желанието им, е достатъчно голямо, цяла нощ минава без да се усети. Тази нощ се изиграха 2 или 3 игри, в една от които бях убиец и много бързо ме разкриха - за да играеш убиец се изисква особен талант, здрави нерви и талант да си поне малко психолог. Бях първият който беше екзекутиран от "разярената тълпа". Останалите от екипа мафиоти се държата достойно и доведоха играта до достоен край - ние спечелихме. И във връзка с това искам да изкажа възхищението си от последния убиец - едно момиче, което е просто перфектна в това отношение и може да надвие логиката и на юрист от висша класа. Невероятно е как съществуват такива хора. В крайна сметка мафиотската нощ свърши в 6 часа сутринта. Кой си легна, кой не, но в 9 часа трябваше да ставаме за закуска. Първото нещо, което се сещам след като станах е изключителната гледка от прозореца на стаята - стройни дървета в свежа зеленина. Времето беше прекрасно - слънце, безоблачно небе и след закуската направих една къса разходка из гората. Тръгнах надолу по склона, който беше ужасно стръмен и след като повървях надолу реших, че е добра идея да не слизам прекалено и да тръгна в някоя по-равна посока. Насочих се надясно по една (почти) пътека, която имах чувството, че се използва повече от лисици, глигани и други представители на горската фауна. Повървях десетина минути сред тънки и дебели иглолистни дървета. Паднали дървета ме затрудняваха и се налагаше да ги прескачам. Беше приказно. Стигнах до една малка полянка, където дърветата бяха разредени и за пръв път видях истински добре отсрещния хълм. И ме осени мисълта - колко много прилича на селото ми. Не това, в което живеем сега, а другото, откъдето е баща ми. Същите стръмни склонове покрити с иглолистни дървета, същия въздух, същото усещане за красота. След кано се наситих на гледката тръгнах да се връщам доволен и предоволен от тази кратка разходка. На входа на хижата нападнах две кутрета, които се оказаха част от "семейството" кучета, които са храненици на хижарите - майка и баща с 4 кутрета. Големи сладури. Бащата черно със съвсем малко бели косми по шията. Майката оранжева с леко накуцваща с предната лява лапа походка. А децата - 2-те оранжеви като майка си, едното кремаво, а четвъртото нещо средно между оранжево, сиво и черно. Отначало привлякох две от кутретата и започнах да ги галя и милвам, а другите кутрета и бащата като видяха това веднага ми наскочиха и те да намажат от мен. Беше неочаквано нападение. Онова кремавото беше най-нахално и се опитваше да ми изяде ръката или каквото докопа - панталон, ръкав, обувки, изобщо каквото докопа.
А една приятелка намери 3 четирилистни детелини за има няма половин час. Бяхме тръгнали да се разхождаме след като се запознах с кутретата за да търсим четирилистни детелини. Тя намери цели 3, а аз нито една. Какво да се прави - късмет ;)
Ранният следобяд се запълни с катерене на 3-4 метрови скали и разходка, комбинирана с лудо тичане надолу, а после и нагоре по един склон, като малки деца (бутовете ме болят от натоварването).
И докато се усетим дойде 16 часа, когато беше организирана нова игра на мафия. Тя ще се запомни със следната случка. Дъщерята на главния организатор - Хера, едно супер сладко хлапе на 4 годинки и щъкащо насам натам като неутрон на квантова билярдна маса, се приближава до майка си, която също играе, и изтърсва "- Мамо, той защо отвори очи", което предизвиква лавина от смях. Аз бях врачка и съответно знаех, че човека за когото се отнасяше тази реплика, е убиец и това ми даде основание да го обвиня и така той бе хванат на основа на показанията на едно 4-годишно лапе ;) Играхме така до вечеря, а след нея беше организирана една от най-големите мафии, в които съм участвал и в която освен стандартните специални карти имаше и допълнителни. Няма да се спирам за обяснения на тези специални карти, само да кажа, че аз имах право всяка нощ да посочвам когото и да убивам когото си искам (но можех и да не го правя). Стана една интересна игра, в която ме убиха някъде в началото, а самата игра продължи до 2 часа през нощта (при положение, че беше почнала към 22), което за мен е рекорд. И пак убийците спечелиха. Следващата игра протече малко странно. През първата нощ, още докато убийците се запознаваха един с друг и се разбираха кого да утрепят се случва една много смешна случка. Едно наргиле запалено и използвано по предназначение шуми и бълбука. Светли, собственика на наргилето казва: - "Не духай", имайки предвид човека, който използва в момента наргилето да не духа (човека не се вижда кой е, защото сме със затворени очи). А момичето (защото беше момиче) изтърсва: - "Не духам". Светли започва да се смее. Тези, които чуваме репликите на двамата, също се смеем. Светли, на когото не му трябва много да се засмее, започва да се смее още повече, а смехът му е толкова заразителен, че разсмива абсолютно всички играчи. Съдбата е принуден да спре играта с репликата: -"Всички да се събудят, за да може града да се насмее". Това предизвиква още по-голяма вълна от смях, като най-силно от всички се смее Светли - той пада от стола на земята и буквално се гърчи от смях, докато всички други не могат да се смеят и те. Това продължава няколко минути и малко му остава да оглави класацията за най-заразителен и смешен всеобщ смях по време на мафия (на първо място се нарежда смехът на предишната среща). По всеобщо мнение, щом Светли е наблизо не ти трябва комедиен сериал да те разсмее - той действа по-ефективно отколкото 100 комедии ;) Второто странно нещо беше, че аз оцелях почти до края, при положение, че почти цялата игра спах. За информация такива спящи елементи като мен ги отстрелват много бързо. Разгоряха се страстни дебати относно това кой е убиец и кой не е и само за мен не хвърчаха някакви обвинения. В крайна сметка цивилките победихме, като останахме на инфарктен финал, когато бяха останали 4-ма, като един от тях е лош (всъщност момиче) и с общите усилия на всички цивилки и разбира се леко неадекватната игра на лошия (тя беше нов играч и не беше наясно с някои неща) се стигна до щастлив край. След това вече нямаше как да почнем нова игра, защото минаваше 5 и половина и беше време за сън, а повечето си бяха легнали. Не ни остана нищо друго освен да си легнем и ние.
Събудих се към 10 без нещо и осъзнах, че изпускам закуската, която е в 9 часа и блажено продължих да спя. Събудих се отново към 10 и нещо и си помислих, че съм платил тази закуска, затова не си струва да я изпускам и си наложих да стана, което не беше много лесно заради натежалите клепачи. Успях да закуся без произшествия. И беше време да играем на нещо различно от белот, мафия, тенис на маса и играхме на филми и изречения. В което Владо (въпросното дърво, организатор на срещата) се прояви много обяснявайки числото "седем" посредством асоциацията с библейската история за фараона, сънувал 7 дебели и 7 хилави крави ;) Няма какво да обяснявам повече...
Обяда протече особено бързо, заради маршрутката, която трябваше да тръгва в определен час и имахме около 10-15 минути да си приготвим багажа. Достатъчни се оказаха в крайна сметка. Събрахме се пред хижата, където си направихме обща снимка, като всички викахме "Зелееее", заради дъщерята на Хера, онова супер сладко и щъкащо насам натам дете, която винаги като я снимат вика така (на миналата среща една от смешните кризи на Светли бяха предизвикани от едно нейно "Зелеее").
Сигурно не съм успял да предам радостта от срещата с толкова много готини хора, не ми се сърдете, аз толкова си мога ;) Но просто човек трябва да бъде там за да го почуства. Прекарването ми не беше толкова пълно с природа, колкото това на Лорищенцето, но за сметка на това беше пълно с други неща, които са не по-малко важни човек да е щастлив - приятели. Благодаря, че ви има.
петък, септември 21, 2007
Нова звезда на хоризонта
Не, не става дума за актьор, певец, музикант или друго нещо от сорта, а за едно малко коте. Гледайте видеото и се наслаждавайте. Благодарности на Мелиндор за предоставения материал :)
понеделник, септември 17, 2007
Балканджи... с лек привкус на носталгия
А за мен този ден започна сънено и работливо (позачистих си стаята, сега прилича по-малко на кочина, въпреки че има още кочински елементи). По едно време дойде хазяйката и аз имах възможността да се запозная с нея лично (нищо, че съм на квартира от няколко месеца). Как става това? Съквартирантките задвижват нещата с нея, комуникират и тем подобни. А този ден по случайност си бях вкъщи и тя дойде да се разберем за едни неща. Разбрахме се, тя си тръгна, а ние закусихме пържени филийки, които една от съквартирантките беше изпържила (бяха вкусни). А следобяд една разходка до Южния парк за концерт по случай празника на София където знаех, че ще свирят Балканджи (оказа се, че има цяла сюрия други групи). Още на входа на парка се засякох с една приятелка, с която не се бях виждал от година и нещо (направо срамота). Оказа се, че чака едни трети познати, за които също знаех, че ще идват на концерта. Малко закъсняха, но дойдоха. Тръгнахме към мястото на събитието. А там се заредиха едни познати. Даже имах оферта да ми нарисуват носа ;) Едвам изтърпях първата група май някакви Toxic бяха. Дойдоха още познати (едната беше съквартирантката). Втората група имаше сносни песни, а името беше много инструментално - Флекс. След това Ювиги - от игра на белот почти не ги слушах (събрахме се достатъчно за да оформим четворка ;) Четвъртата изпуснах в търсене на царевица. Връщайки се - хоп, виждам още един познат, когото виждам от концерт на концерт (последния път беше на Цвете за Гошо). Намърдахме се отпред на сцената, за да сме по-близо до купона, а такъв не липсваше, не само заради изпълненията на Балканджи(ите), но и заради танцьорите на всеизвестния метъл танц пого. Шоу отвсякъде. Групата за пореден път показа, защо е толкова харесвана от толкова много хора. А "танцьорите" защо предпочитам да съм отзад на такива концерти. Един от тях имах чувството, че беше на автопилот - ни приема, ни предава. Както и да е. Не успяха да ми помрачат радостта от концерта, краят на който ни завари в добро настроение да продължим забавата и потеглихме към един познат (същия, когото засякох на връщане от царевицата). А там подплатени с достатъчно бира и ром се зареди една приятна приказка, която се разточи чак в древността на нашето познанство. И като тръгнахме да си обясняваме кой с кого откъде и откога се познават. Направо носталгия на килограми се изля. И сладки спомени също. Може някой път да поразкажа това онова, но това ще е тема на друг разговор. Засега само ще вдигна тост (ако имах с какво де) за старото познанство и старите познати :)
събота, септември 15, 2007
Първи учебен ден
Още помня първи клас. Забавните и интересни моменти не липсваха. За тези, които не знаят, това стана през далечната 1987г. в не по-близкия град Старый Оскол в тогавашния Съветски съюз в Белгородска област близо до украинската граница. Перипетиите за мен започнаха още преди да започне учебната година, когато още не бях навършил 7 години, а по закон там децата могат да започнат само ако са ги навършили. Това, че щях да навърша тази възраст през декември, изобщо не улесняваше нещата. Съвсем беше реална опасността да изпусна една година, но с много усилия ми се размина, с основанието, че съм български гражданин, а в България това е обичайна практика. Освен всичко останало, директора не искаше да ме запише, защото съм бил прекалено дребен като габарити (имаше осезаема разлика между мен и повечето ученици в тяхна полза), но отстъпил в крайна сметка. Още първия учебен ден започна интересно. Дойде директора да ни види и пита кой може да чете. Аз, естествено, вдигнах ръка (научих се докато майка ми помагаше на сестра ми с ученето през изминалата учебна година). А той, още по естествено, не ми повярва и ме накара да прочета нещо. След малко, доколкото помня, се хвана за главата. Първо, май бях единственият, който вдигна ръка, и второ, четях по-добре от някои второкласници, ако не и по-добре от някои вече завършили (колко съм скромен ;) Още оттогава обичам да чета. Тази любов продължава вече над 20 години. Не помня какъв ученик съм бил в първи и втори клас, според майка ми съм бил отличник, но единственото, което помня, е че получих единица за драскане в тетрадката на нещо. Още първата година останах на поправка по физическо. Доколкото помня имах проблеми с покриването на нормативите, особено по скачане на въже. И може да ви се струва смешно, там наистина се гледа сериозно на нещата и можеш да останеш да повтаряш клас само заради това. Размина ми се и това, не помня вече как. Може и да съм положил усили на поправката ;)
Не мисля да продължавам, най-вече заради времето и усилията, които ще ми отнеме да опиша по-интересните случки през всички изминали учебни години. Само искам да изразя благодарност на всичките ми учители, които са имали пръст да ме направят това, което съм днеска и най-вече на класната ми ръководителка в гимназията. Каквото и да кажа за нея, все ще е малко. Не само като учител, но и като човек, тя беше готова да помогне. Оставам с най-топли чувства към тази жена и пожелавам всички да познават повече такива хора.
И въпреки, че вероятността това да бъде прочетено от някой ученик клони към нула, Честит Първи Учебен Ден :)
петък, септември 14, 2007
Банкети всякакви.
четвъртък, септември 13, 2007
Щастливите числа
С право мога да кажа, че от числото 13 имам само приятни спомени. Някои фаталисти могат да поспорят с мен, че числото е лошо. Според мен няма лоши и добри числа. Има такива, каквито сам си направиш. Асоциираш ли числото с нещо хубаво, естествено, че числото ще бъде хубаво, в противен случай, ще бъде зло. В доста случаи (може би даже в повечето) хората запомнят повече лошите неща свързани с дадено число и съответно то бива анатемосано като едва ли не единствения виновник за нещастията им. На мен лично ми звучи смешно. И обратното - когато приемат, че едно число е единствената причина за успех, после обвиняват за тях липсата на това число и присъствието на други, не толкова "щастливи". Да живее нумерологията!
Предполагам, че мнозина знаят защо 13 (в комбинация с петък понякога) е прието да е лошо. 13 били присъстващите на Тайната вечеря, Юда пристига 13-ти. Орденът на тамплиерите е бил разрушен на 13 октомври (петък). Има и други причини, но тези май са най-известните. Нещо интересно за днешната дата - 13 септември. Тя ще се падне в петък през 2013-та година (обърнете внимание на годината), когато ще празнувам (евентуално, ако не съм напуснал) 8-мата си годишнина в сегашната ми фирма. Същата година ще има и петък 13-ти през декември, точно ден след моя рожден ден. Не е тайна, че реално зодиите трябва да са 13, заради съзвездието Змиеносец, в което Слънцето пребивава между 30 ноември и 17 декември, то ест аз самият трябва да съм със зодия Змиеносец (13-тата), ако не го бяха махнали тъй вероломно от Зодиака. Но какво да се прави, официално съм Стрелец, така че ще приема съдбата си ;)
Има и други числа, които асоциирам с нещо хубаво или интересно. Стандартните 1, 2, 3 (има немалко примери за това - 1 небе, 1 живот и т.н.; 2 очи, уши, ръце, крака и т.н.; 3 са точките определящи равнина, то ест най-малкия брой нужни опорни точки, за да е стабилно едно нещо); 5 - златното (божественото) сечение може да се открие в петолъчката; 6 - първото съвършено число (сбора от делителите на числото, освен самото число, е равен на самото число); 7 - първото число, за което
няма намерен все още признак за делимост; 9 - просто ми харесва; 10 - основа на бройната система използвана в ежедневието; 11 - едно симпатично просто число; 12 - рождената ми дата и месец; 19 - рождената дата на сестра ми и майка ми, както и на различни приятели, първите две цифри на предишния век започват с 19. Както може да се види, човек винаги може да намери нещо хубаво или в краен случай интересно относно някое число.
Смятам да спра дотук, за да не отегча всички, ако вече не съм го направил ;)
понеделник, юни 04, 2007
Големият ден!!!
Ще се видим там })
събота, юни 02, 2007
Една дъъълга седмица
четвъртък, май 31, 2007
Детска щуротия
П.П. Решил съм, когато сканирам някои от снимките, да ги кача някъде в нета, за да могат повече хора да се посмеят от сърце. Нали все пак живеем в демократична страна и лишаването на хората от възможността да се посмеят е нарушение на основни демократични права ;)
понеделник, май 28, 2007
(Без)сън(ие) в пролетна нощ
И така припомняйки си добрите стари години стигнахме до Стара Загора, където той трябваше да хваща влака за Варна, а аз за София. Неговият влак си дойде по разписание след половин час, а моят влак, след като чаках половин час, се оказа че закъснява с 40 минути (това към 1 часа през нощта). Проклинайки късмета си се запътих към чакалнята където поне седнах удобно и почетох "Глинени крака" и похапнах, че иначе щях да си умра от глад. И когато стана време да идва влака (поне по мои изчисления де) пръстът на съдбата се намеси отново в колелото на историята (е, малко преувеличавам де) и ми поднесе още 30 минути закъснение. Настроението ми започна да се вкисва тотално. Утешавах се с мисълта, че поне като пристигне влака ще си седна удобно ще поспя. Да, ама не! Когато след повече от 1 час закъснение влака все пак дойде, се оказа, че влака е фул-фраш пълен и едвам си намерих място да стоя прав. И така 2 часа и половина се лашках на крака полуизморен и издразнен от разни хора, които спяха в не толкова удобните, но поне седящи места в купетата, се дотътрихме с огромна скорост (наваксвайки половин час закъснение) в Пловдив, където имах късмета да се поосвободи място и където с облекчение се пльоснах. Успях да подремя, но все не можех да се отпусна като хората. Някаква неземна сила все ме караше да си отварям очите когато влакът спираше и да се взирам отчаяно в опити да разбера къде съм (така и не разбрах за какво ми беше). И към 7 и нещо напълно изморен, недоспал и раздразнен като настъпена по опашката гърмяща змия слязох на бетонната площадка на сивата грамада, наречена Централна ЖП гара. Хванах първия автобус до Сточна гара, който на всичкото отгоре беше и препълнен (втория, който дойде веднага след него, беше полупразен, естествено). Одисеята ми свърши в леглото в квартирата, където успях да поспя още час и половина, след което да започна отново тежката битка с времето (работното) и да успея да оживея до вечерта.
Както виждате, успях :)
понеделник, май 21, 2007
Дойдоха, видях ги и не можах да повярвам на ушите си...
неделя, април 01, 2007
Нови неща
Втора новина - местя се на нова квартира. Това едно на ръка. Второто е, че ще съм с още три момичета и още се чудя дали направих верен избор (все пак това са три жени!!!), ама времето ще си покаже.
Трето - ще ходя в Истанбул. На сватба. Не знам защо всички само искат да ги взема със себе. Някои защото искат да ходят до Турция, а някои защото искат да видят сватба. Ще взема да организирам екскурзия за желаещите, че поне на печалба да изляза от цялата работа. И без това цялата рода ще ме мрънка кога ще се женя и аз и няма да успея да отбивам номера, че има време. Май ще трябва да им кажа истината - че за тази година имам късмет люлка, а булката е чак догодина. А дотогава все ще измисля нещо, че да отбия номера за още някоя и друга година. Ама ще видим де. То времето ще си покаже. Чакайте включване от или след Турция...
събота, февруари 03, 2007
Нова година, нов късмет
сряда, януари 10, 2007
Картини от една изложба
Възстановена тема, след едно злополучно изтриване. Извинявам се на всички, които са пострадали сериозно от временните технически трудности вследствие на извършените от мен действия!
От разните му страсти през уикенда съвсем забравих много интересно събитие, което ме посети малко случайно, а именно ходих първо на една, а после и на друга изложба - благодарности на Мелиндор за тази разходка. Първо бяхме, доколкото се сещам в Софийската художествена галерия където бяха изложени произведения на модерното изкуство с поддръжката на аудио-видео средства. Някой който е слушал великото произведение на Модест Мусоргски "Картини от една изложба" ще си спомни как всяка една картина беше описана с мелодия. Аз самият имах чувството, че слушам една приятна смесица от джаз, народна музика, рок, маршова музика и електронна музика. Жалко, че не съм композитор, че да създам и аз една симфония. Но, въпреки моя недостатък, изложбата си беше пак симфония. Бала със слама и едва разчитаем текст оформен с бяла тел - като кавал с тиха мелодия и съвременни елементи. Поредица от снимки на паметници на коне с конници, от които конниците бяха премахнати - бойна мелодия, марш изпълняван от духов оркестър. Образите по телевизорите ми се струваха като псайкъделик транс. В една отделна зала са творбите са изложени по интересен начин - присъства само име на автора, заглавие на произведението и номер. Оказва се, че номерът е за едно апаратче, което ти дават срещу лична карта, заедно с едни слушалки, чрез които посредством въвеждане на номера човек може да послуша кратко (а понякога и не толкова) резюме за произведението и автора. Интересно решение, особено полезно за хората, на които им е омръзнало да си морят очите да се кьорят срещу картини, скулптури и тем подобни. Аз лично много се забавлявах на моменти на обясненията на диктора.
Втората галерия на Шипка 6, точно до Ректората на СУ, беше много по-богата на експонати. На цели 3-4 етажа бяха разположени картини, скулптури, или неща, които могат да се нарекат произведения. Например синьо платно или хартия с наредени успоредно клечки за зъби. Цялостното впечатление е на... платно с наредени клечки за зъби. Но поне авторът се е постарал да са успоредни, това не мога да го отрека. Много ми хареса идеята за изкуство, което се възприема с пръстите. Пъхаш си ръцете в едни дупки (нарочно не използвам думата отвърстия, защото си бяха дупки) и пръстите ти рисуват образа. Нещата, които "пипахме" бяха очи със зеници, устни и очи без зеници. Не много оригинални предмети за пипане, но ефектни от гледна точка на човек нов в тази област. Много неща ми направиха впечателение, но не мога да ги опиша всичките точно сега, най-вече защото съм разсеян и повечето ги забравих. Ще спомена само едни тепсии пълни, според мен със сгурия. Интересно е. Преоткрих отпадъчното изкуство. Боклука като културна композиция. Сега осъзнавам, че София е много културен град в това отношение. На едно от челните места в класацията. Ох, уморих се от толкова умозаключения в един и същи ден. Айде от мен толкова...