Първи учебен ден

Учебната година дойде. Или поне дойде за учениците. По ирония на съдбата се падна в събота, при това работен и учебен ден. Е, случва се и това. На учениците сигурно не им харесва, но това е живота :) Вчера и днеска се присетих пак за годините, когато бях ученик. Беше преди ужасно много време (когато съм завършвал гимназия, някои от моите познати са били в началото на учебната си кариера). И ме връхлетяха спомени.
Още помня първи клас. Забавните и интересни моменти не липсваха. За тези, които не знаят, това стана през далечната 1987г. в не по-близкия град Старый Оскол в тогавашния Съветски съюз в Белгородска област близо до украинската граница. Перипетиите за мен започнаха още преди да започне учебната година, когато още не бях навършил 7 години, а по закон там децата могат да започнат само ако са ги навършили. Това, че щях да навърша тази възраст през декември, изобщо не улесняваше нещата. Съвсем беше реална опасността да изпусна една година, но с много усилия ми се размина, с основанието, че съм български гражданин, а в България това е обичайна практика. Освен всичко останало, директора не искаше да ме запише, защото съм бил прекалено дребен като габарити (имаше осезаема разлика между мен и повечето ученици в тяхна полза), но отстъпил в крайна сметка. Още първия учебен ден започна интересно. Дойде директора да ни види и пита кой може да чете. Аз, естествено, вдигнах ръка (научих се докато майка ми помагаше на сестра ми с ученето през изминалата учебна година). А той, още по естествено, не ми повярва и ме накара да прочета нещо. След малко, доколкото помня, се хвана за главата. Първо, май бях единственият, който вдигна ръка, и второ, четях по-добре от някои второкласници, ако не и по-добре от някои вече завършили (колко съм скромен ;) Още оттогава обичам да чета. Тази любов продължава вече над 20 години. Не помня какъв ученик съм бил в първи и втори клас, според майка ми съм бил отличник, но единственото, което помня, е че получих единица за драскане в тетрадката на нещо. Още първата година останах на поправка по физическо. Доколкото помня имах проблеми с покриването на нормативите, особено по скачане на въже. И може да ви се струва смешно, там наистина се гледа сериозно на нещата и можеш да останеш да повтаряш клас само заради това. Размина ми се и това, не помня вече как. Може и да съм положил усили на поправката ;)
Не мисля да продължавам, най-вече заради времето и усилията, които ще ми отнеме да опиша по-интересните случки през всички изминали учебни години. Само искам да изразя благодарност на всичките ми учители, които са имали пръст да ме направят това, което съм днеска и най-вече на класната ми ръководителка в гимназията. Каквото и да кажа за нея, все ще е малко. Не само като учител, но и като човек, тя беше готова да помогне. Оставам с най-топли чувства към тази жена и пожелавам всички да познават повече такива хора.
И въпреки, че вероятността това да бъде прочетено от някой ученик клони към нула, Честит Първи Учебен Ден :)