неделя, януари 27, 2008

Мафиотска неделя

Защо мафиотска? Ами защото беше мафиотска в пълния смисъл на думата, то ест цял ден да играеш на мафия си е достатъчно мафиотски. А денят започна за мен доста интересно със ставане в 3 часа сутринта, за да отида до близкото село, откъдето да си хвана влака за София, обаче...
Обаче, аз нали съм заплес и все ще забравя нещо. Ставам аз в 3 часа, както си му е реда. Обличам се, минавам през банята и тем подобни. Събирам си нещата (една раница с много багаж) и излизам. Сестра ми ме изпраща (представяте ли си да станете в 3 часа сутринта, за да изпратите някого, пък бил той и брат. Обичам сестра си :) ) и аз с бодра крачка и готина музичка на плеъра тръгвам. Някъде около 100 метра извън селото се усещам да проверя дали съм си взел гсм-а. И познайте какво - не си го бях взел. Изненада! Давай на бегом обратно. За 10 минути се върнах, взех си гсм-а, сестра ми отново ме изпрати и аз на бегом се юрнах да тичам. Изпотих се здравата. Обаче вместо за половин час, както нормално ми взима ходенето, пристигнах там за по-малко от 20 минути. Пристигам изпотен и задъхан на гарата и сега ново двайсе, гарата е тъмна, лоша индикация за това, че няма никой там. Почуках на гишето, никой не отвори и аз логично реших, че или няма никой на смяна (много невероятно ми се стори) или просто влака е минал, което също не ми се вярваше, щях да разбера, ако имаше промени в разписанието. Реших да изчакам. След около 15-20 минути нещо в гарата светна и както се оказа, човекът на смяна просто спал. Реших да си пробвам пак късмета. Почуках отново и пак никой не ми отвори. След около 5-10 минути потропах пак със същия резултат и реших да не пробвам отново. След малко видях как вратата на гарата (служебния вход) се открехва и започва ритмично да се отваря и затваря, от което заключих, че някой просто проветрява. Причините, си помислих, най-вероятно бяха, че човекът е препил на работа и иска да проветри, за да не остане доказателство за деянието му или просто е преял с боб и ... абе разбирате ме ;)
Сега сигурно някои ще си помислят, защо съм отишъл толкова рано и съм чакал толкова много влака. Няма нищо чудно. Просто влака закъсня с 20 минути, нещо нормално за един български влак. Не си взех билет от гарата, заради трикратно повторение на позицията (човека не ми отвори гишето) и реших, че ще имам по-голям успех във влака. Качих се и казах на кондуктора, че съм закъснял да си купя билет и разбира се кондукторите, нали са разбрани хора и веднага решиха, че ще ми издадат билет от едно трето село, което се намира между моето и Кърджали, докато аз пътувах в обратна посока. Причината е, че гарата, от която се качих е обслужвана и по правилник, за да ми издадат билет от Перперек (селото, където спира влака и откъдето го хващам) трябва да ми го таксуват като нередовен билет, което си е половината цена отгоре. А в случая, с един прост трик ми смалиха цената с доста и ми излезе почти 13 лева до София. Настаних се в едно купе и легнах да поспя малко, което беше поне един час и нещо, докато стигнем до Димитровград, където нахлуха някакви хора в купето (всъщност само един в началото) и беше невъзможно да продължа да спя. По разписание трябваше да стигнем Пловдив в 7:46, откъдето да се прехвърля в експреса за София тръгващ в 8:00 и трябваше да си купя място и добавка за експрес, обаче поради закъснението на нашия влак, който пристигна в 8:00 в Пловдив(!) не можах да го направя и единствено имах време да се кача на влака, който все пак изчака пътниците от другия влак да се прехвърлят. Вагонът, в който влязох, беше най-интересният, който някога съм виждал. Цялата стена на купетата, заедно с вратите беше почти изцяло остъклена, като единствено рамките не бяха стъклени. Вътре в купетата имаше по 5 места - 3 гледащи напред и 2 гледащи назад. Багажните рафтове бяха на същия принцип като вратата - почти изцяло стъклена (или подобен материал всъщност). Между горните рафтове, които са за големия багаж и долните, които са за раници, ръчни чанти и тем подобни, над всяко място имаше по едно огледало. Таванът на купето беше аркообразен. Цялостното впеатление, което оставяше купето е, че отвсякъде струи светлина, най-вече заради стъклената стена и врата към коридора и огледалата над всяка седалка. Много приятно беше да се пътува в такова купе. И държа да отбележа - вагонът беше 2-ра класа. Пожелавам си да пътувам все във влакове с подобни вагони.
Пристигнах в София, направих си една разходка до нас и веднага ме налазиха гости. От Варна. Специално за мафията. Всъщност едно уточнение - заради тях си причиних това мазохистично ставане по никое време и после търчане насам натам до съседното село, за да хвана влака и да съм по някое време у нас (през деня, по възможност преди обяд). И разбира се миришех като пор на потен мъж (хаха) и реших, че е добра идея да се изкъпя, обаче съквартирантката ми вика да почакам докато се стопли водата в бойлера, щото нещо е свършила. И аз тръгнах да чакам. Докато чаках бях при гостите и нащракахме някакви щури снимки. След повече от половин час проверих бойлера, не беше мръднал и на градус. След още някакви минути пак отидох да видя и той пак не беше мръднал и на мен ми стана странно. Погледнах и какво да видя - бойлера изключен. Цъкнах ключа и успокоен, че съм пуснал бойлера се върнах при гостите. И започнах да разправям на съквартирантката, как съм щял да си чакам безкрайно и че съм го пуснал, а тя ме попита дали съм го включил от контакта, защото си сушила косата от контакта, където бойлера е включен. Проверих, не беше! И така след час и нещо пуснах най-сестне бойлера да се топли и трябваше да изчакам поне още половин час, за да си взема душ. Взех го най-накрая. Почувствах се като студент на изпит по комплексен анализ и преподавателя е решил да ме измъчва до последно преди да ми пише тройка, обаче накрая го прави ;) Всичко свършва добре, когато свършва добре, както обичам пък да казвам аз. Вече свеж и чист се върнах доволен при гостите, които започнаха да се увеличават лека полека. Докато чакахме да се съберат достатъчно за една прилична мафия играхме на филми. Убийствено е да се обяснява "Укротяване на опърничавата", защото единственият начин, по който се сетих да обяснявам, беше, че първо се опитах да обясня "Ромео и Жулиета", след което хората от моя отбор направиха асоциация с Шекспир и стигнаха до идеята, че става дума за произведение на Шекспир, обаче коя. При положение, че вече бях подсказал, че става дума за три думи и втората дума е "на", предположих, че ще се сетят лесно. Обаче не. И двамата не знаеха много за шекспировите пиеси и на мен ми се наложи да се опитам да обясня укротяване. То не беше яздене по табуретката симулирайки обяздване на див кон и накрая момчето се сети, че става дума за "укротяване". Зарадвах се като малко дете, че накрая ще познаят, обаче момичето изтърси "Укротяване на Шекспир" и уби в смях и без това развеселената от мен публика. След още малко момчето се сети, че става дума за "опърничава", с което феноменалното ми обяснение завърши. С много компроматни материали, как яздя върху табуретката :S
Към 2 часа и нещо се събрахме достатъчно за мафия и маратонът започна. Със съвсем леки прекъсвания играхме до 21:30, че и малко повече. Имах щастието да съм убиец само веднъж и то последната игра, когато със съквартирантката бяхме комбина и спечелихме (с малко помощ от един от играчите). Ще спомена за кой ли път, че не обичам да съм убиец, най-вече защото въобще не ме бива да лъжа. Този път се справих добре, но не защото съм се променил по някакъв начин, а защото нямаше достатъчно добри цивилни, които да ме разконспирират (или пък просто не във форма заради късния час). Както и да е, това беше една от редките игри, в които печеля като убиец. Досега са се случвали едва 2-3. При положение, че съм изиграл десетки мафии като убиец, това си е достатъчно слаб резултат, но е напълно реален за мен. При малко повече опит с лъжи, ще започна да се справям по-добре, обаче не съм сигурен дали искам такова нещо. Предпочитам да съм си лоша цивилка, отколкото добър убиец.
Мафията е един прекрасен начин да прекараш хубаво време с приятелите си, ако разбира се те влече това да се препираш по най-идиотски начин с някои от тях. Който не е опитал, препоръчвам да пробва :)

петък, януари 25, 2008

Краят на мързела

Мързелът е голямо нещо. От толкова отдавна не съм писал, че съм забравил как да пиша. Но ще свикна пак. А междувременно се случиха супернайсет много неща.
Мина ми рождения ден и отново бях затрупан от чудесни подаръци, кой от кой по-интересен. Но даже това, че хората, които обичам, ме уважиха (повечето), е достатъчно голям подарък за мен :)
Мина поредното коледно парти на фирмата. И отново купон на ниво. За кой ли път пак ще похваля колегите си (сигурно на някои ще им втръсне), но други такива колеги няма. И тях обичам :)
Мина поредната Нова година. И за втори път я празнувах във Варна и пак, както миналия път, останах повече от доволен. Документираха ме на едно видео като belly-танцьор или с други думи кючекчия. Голям срам... но пък беше голям фън. Когато си в настроение (което е лесно, когато си обграден от любими хора) е лесно да се забавляваш, въпреки че после остават някои компромати... :) Заваля сняг точно на 1 януари, който за пореден път изненада властите. За мен беше радостно, че за няколко дена улиците на София ми оказаха удоволствието да са празни откъм превозни средства и да се насладя на спокойствие, което рядко може да се преживее в столицата.
Минаха поредните рождени/именни дни и месечният QA банкет в натовареното откъм купони начало на Новата година. Наживях се. Случиха ми се хубави и не чак толкова хубави неща. Изживях приятни и не чак толкова приятни емоции. Опитах да надживея един страх. Дали съм успял, ще се види впоследствие. Иска ми се на повече хора да казвам, че ги обичам и ще си наложа да го правя. Най-малкото за да зарадвам себе си.
От много време насам решавам да започвам някакви дейности - катерене, плуване, салса (не в този ред ги замислях, но май така ще се получи в крайна сметка). Днеска си купих еспадрили с номер 36 и половина, възможно най-малкия номер, в който успях да си пъхна краката. Сега вече се чувствам подготвен да започна да покорявам върхове. Започвам да ходя и на плуване (поне веднъж седмично). Надявам се да ми остане малко време и за салса, толкова много искам да се науча да танцувам... обещал съм на един човек да го направя и ще го направя, рано или късно. Надявам се и че няма да зарежа пак блога си отново на произвола на съдбата. Интересни събития, които да отразявам, винаги ще се намират. Доскоро...