Балканджи... с лек привкус на носталгия

След "тежкия" работен ден в събота и отморителната среща с едни стари муцуни, дойде така чаканата неделя. Ден изпълнен с много интересности. Започна приключението на Лорищенцето и като по поръчка - слънчево време, което има намерение да продължи и днеска. Стискам палци (и още нещо) да се задържи :)
А за мен този ден започна сънено и работливо (позачистих си стаята, сега прилича по-малко на кочина, въпреки че има още кочински елементи). По едно време дойде хазяйката и аз имах възможността да се запозная с нея лично (нищо, че съм на квартира от няколко месеца). Как става това? Съквартирантките задвижват нещата с нея, комуникират и тем подобни. А този ден по случайност си бях вкъщи и тя дойде да се разберем за едни неща. Разбрахме се, тя си тръгна, а ние закусихме пържени филийки, които една от съквартирантките беше изпържила (бяха вкусни). А следобяд една разходка до Южния парк за концерт по случай празника на София където знаех, че ще свирят Балканджи (оказа се, че има цяла сюрия други групи). Още на входа на парка се засякох с една приятелка, с която не се бях виждал от година и нещо (направо срамота). Оказа се, че чака едни трети познати, за които също знаех, че ще идват на концерта. Малко закъсняха, но дойдоха. Тръгнахме към мястото на събитието. А там се заредиха едни познати. Даже имах оферта да ми нарисуват носа ;) Едвам изтърпях първата група май някакви Toxic бяха. Дойдоха още познати (едната беше съквартирантката). Втората група имаше сносни песни, а името беше много инструментално - Флекс. След това Ювиги - от игра на белот почти не ги слушах (събрахме се достатъчно за да оформим четворка ;) Четвъртата изпуснах в търсене на царевица. Връщайки се - хоп, виждам още един познат, когото виждам от концерт на концерт (последния път беше на Цвете за Гошо). Намърдахме се отпред на сцената, за да сме по-близо до купона, а такъв не липсваше, не само заради изпълненията на Балканджи(ите), но и заради танцьорите на всеизвестния метъл танц пого. Шоу отвсякъде. Групата за пореден път показа, защо е толкова харесвана от толкова много хора. А "танцьорите" защо предпочитам да съм отзад на такива концерти. Един от тях имах чувството, че беше на автопилот - ни приема, ни предава. Както и да е. Не успяха да ми помрачат радостта от концерта, краят на който ни завари в добро настроение да продължим забавата и потеглихме към един познат (същия, когото засякох на връщане от царевицата). А там подплатени с достатъчно бира и ром се зареди една приятна приказка, която се разточи чак в древността на нашето познанство. И като тръгнахме да си обясняваме кой с кого откъде и откога се познават. Направо носталгия на килограми се изля. И сладки спомени също. Може някой път да поразкажа това онова, но това ще е тема на друг разговор. Засега само ще вдигна тост (ако имах с какво де) за старото познанство и старите познати :)