Дойдоха, видях ги и не можах да повярвам на ушите си...

Guardian! Guardian! Guardian! Ехото от виковете още кънти в главата ми. А всичко започна някак си случайно. Даже нямах намерение да ходя на концерта (сигурно ще се намерят доста хора да ме скалпират за тези думи), най-вече защото наскоро си бях взел билет за Maiden. Но след като всички ми проглушиха ушите за този концерт, реших все пак да се жертвам (и най-вече портмонето си или част от него) и да си купя билет. Речено-сторено, купих си една хартийка от ОЧЗ. И времето летеше - направо не усетих как дойде времето за концерта. Но точно в деня на концерта часовника реши да намали галопа си и да премине в спокоен тръс, че и едвам се затътри със скоростта на охлюв тръгнал на следобедна разходка. Ужасно тягостен ден в офиса и ужасно задушен (дъжда, който се изля следобяд пооправи малко положението, но само ако се намираш навън, докато в офиса беше сауна). С огромно нетърпение излязох от офиса и с още по-огромна радоста се качих на автобуса, след което с най-огромна досада се сетих, че излизам по време на едни от най-големите задръствания в центъра на София. Добре, че пристигнахме що годе в прилично време. Успях да се видя с доста муцуни преди концерта, някои от които неочаквани за мен. Как да е успяхме да се вмъкнем в сградата и се запътихме към залата. Някаква банда се опитваше да вдигне градуса, според мен не чак толкова зле, зависи как погледнеш на нещата. Изсвириха си нещата момчетата и си тръгнаха, като ни оставиха (не) търпеливо да чакаме истинските виновници за събитието. А чакането наистина си го биваше (особено като количество) - над час. И даже, колкото и да ме е срам да си призная, по някое време започна да ми става скучно. Но от това чувство не остана и следа, след като те направо влетяха на сцената и размазаха всички. Такъв концерт не съм виждал (е, като се има предвид бедния ми концертен опит, не е толкова чудно). Къртеше отвсякъде. Публиката беше невероятна (нали и аз бях ;-) ) За мое огромно съжаление не можах да понауча повече текстове и припявах само на някои от песните, но за сметка на това от душа. И сърцето ми едвам припърха когато видях да слизат от сцената без да са изпълнили песента, заради която едва ли не дойдох. Но те се върнаха, по-силни отсвякога, за да направят многохилядната публика по-щастлива (и мен в частност), особено, ритмите на Огледалце, Огледалце се понесоха из залата. Ако някъде има рай, в него трябва да има място и за Слепия Пъдар ;)