неделя, септември 23, 2007

Нови срещи

За пореден път бях на форумна среща, която по-скоро беше среща между стари приятели, отколкото между хора с общи интереси. В случая става за така годишната среща на канал и форум фантастика, където все по-малко се говори за фантастика и все повече за странични неща ;) Такива срещи по принцип са много весели, виждаш се с хора, които цяла година не си виждал, с някои даже от няколко години, а с трети се запознаваш. И тази среща не беше изключение.
За разнообразие се реши срещата тази година да се проведе на Паничище в хижа с благозвучното име Лира, която беше по-скоро хотел съдейки по цените. Повечето от нас бяха без коли, затова се наложи да си наемем маршрутка, която по общо споразумение тръгна от хотел Плиска в петък вечерта. Трябваше повечето от нас, които работехме, да излезнем по-рано от работа, за да не закъснеем. А аз заради задръстванията тръгнах час и половина преди обявения час за тръгване и стигнах за около час и 10 минути маршрут, който по принцип се взима за половин час максимум, като по едно време се наложи даже да ходя пеша, за да стигна по-бързо!
Но всичко свършва добре, щом свършва добре, обичам да казвам аз и затова ще наблегна на хубавите неща. Когато кацнах там, се бяха събрали няколко човека. И се започна едно гушкане, радост, веселие, мед на килограми се изля. Стана ми драго и милно на душицата. Лека полека започнахме да се събираме и килограмите мед за малко да станат тонове ;) Държа да отбележа, че за неорганизирано по принцип стадо фантасти, всички се постараха да не закъсняват (много) и да тръгнем навреме. Натоварихме се по бързата процедура в транспортното средство и погеглихме. Пътят избран от шофьора беше Плиска-Драгалевци-Сапарева баня-Паничище-хижа Лира. Някъде към 21 часа стигнахме леко уморени, но не по-малко весели и в достатъчно настроение за купон, какъвто се очертаваше да бъде - говоря от гледна точка на срещата миналата година на Витоша, за която също си заслужава да драсна някой и друг ред, най-вече защото беше и първата в тази компания. Набързо се поздравихме с останалите (още мед), настанихме се и слезнахме в закусвалнята за една бърза вечеря. След вечеря повечето се събрахме в стаята за срещи, където успях да преброя около 40-има индивида. Веднага започнаха да се оформят групички за белот, което си е класика за тези срещи. Тенисът на маса беше другата дейност, която беше предпочитана за вършене, сред които бях и аз, и успяхме да потрошим сума време в този спорт.
По някое време вечерта - към 23 часа започнахме да се организираме за мафия. Някои хора присъстващи за пръв път на тази игра, остават с мнение, че това е игра с много вряскане, хабене на нерви и много плюене по другите участници. За други, сред които съм и аз, тази игра е много добро средство за прекарване на времето, където човек може да разкрие ораторските си качества и логическо мислене и "женска" интуиция ;) Има го и момента с нервите, понякога придружено с крещене, но това се случва с мнозина, които се включват прекалено живо и се вживяват като че ли от това зависи животът им (в играта "животът" им наистина зависи). Тези, които са играли знаят, че ако броят на желаещите да играят, както и желанието им, е достатъчно голямо, цяла нощ минава без да се усети. Тази нощ се изиграха 2 или 3 игри, в една от които бях убиец и много бързо ме разкриха - за да играеш убиец се изисква особен талант, здрави нерви и талант да си поне малко психолог. Бях първият който беше екзекутиран от "разярената тълпа". Останалите от екипа мафиоти се държата достойно и доведоха играта до достоен край - ние спечелихме. И във връзка с това искам да изкажа възхищението си от последния убиец - едно момиче, което е просто перфектна в това отношение и може да надвие логиката и на юрист от висша класа. Невероятно е как съществуват такива хора. В крайна сметка мафиотската нощ свърши в 6 часа сутринта. Кой си легна, кой не, но в 9 часа трябваше да ставаме за закуска. Първото нещо, което се сещам след като станах е изключителната гледка от прозореца на стаята - стройни дървета в свежа зеленина. Времето беше прекрасно - слънце, безоблачно небе и след закуската направих една къса разходка из гората. Тръгнах надолу по склона, който беше ужасно стръмен и след като повървях надолу реших, че е добра идея да не слизам прекалено и да тръгна в някоя по-равна посока. Насочих се надясно по една (почти) пътека, която имах чувството, че се използва повече от лисици, глигани и други представители на горската фауна. Повървях десетина минути сред тънки и дебели иглолистни дървета. Паднали дървета ме затрудняваха и се налагаше да ги прескачам. Беше приказно. Стигнах до една малка полянка, където дърветата бяха разредени и за пръв път видях истински добре отсрещния хълм. И ме осени мисълта - колко много прилича на селото ми. Не това, в което живеем сега, а другото, откъдето е баща ми. Същите стръмни склонове покрити с иглолистни дървета, същия въздух, същото усещане за красота. След кано се наситих на гледката тръгнах да се връщам доволен и предоволен от тази кратка разходка. На входа на хижата нападнах две кутрета, които се оказаха част от "семейството" кучета, които са храненици на хижарите - майка и баща с 4 кутрета. Големи сладури. Бащата черно със съвсем малко бели косми по шията. Майката оранжева с леко накуцваща с предната лява лапа походка. А децата - 2-те оранжеви като майка си, едното кремаво, а четвъртото нещо средно между оранжево, сиво и черно. Отначало привлякох две от кутретата и започнах да ги галя и милвам, а другите кутрета и бащата като видяха това веднага ми наскочиха и те да намажат от мен. Беше неочаквано нападение. Онова кремавото беше най-нахално и се опитваше да ми изяде ръката или каквото докопа - панталон, ръкав, обувки, изобщо каквото докопа.
А една приятелка намери 3 четирилистни детелини за има няма половин час. Бяхме тръгнали да се разхождаме след като се запознах с кутретата за да търсим четирилистни детелини. Тя намери цели 3, а аз нито една. Какво да се прави - късмет ;)
Ранният следобяд се запълни с катерене на 3-4 метрови скали и разходка, комбинирана с лудо тичане надолу, а после и нагоре по един склон, като малки деца (бутовете ме болят от натоварването).
И докато се усетим дойде 16 часа, когато беше организирана нова игра на мафия. Тя ще се запомни със следната случка. Дъщерята на главния организатор - Хера, едно супер сладко хлапе на 4 годинки и щъкащо насам натам като неутрон на квантова билярдна маса, се приближава до майка си, която също играе, и изтърсва "- Мамо, той защо отвори очи", което предизвиква лавина от смях. Аз бях врачка и съответно знаех, че човека за когото се отнасяше тази реплика, е убиец и това ми даде основание да го обвиня и така той бе хванат на основа на показанията на едно 4-годишно лапе ;) Играхме така до вечеря, а след нея беше организирана една от най-големите мафии, в които съм участвал и в която освен стандартните специални карти имаше и допълнителни. Няма да се спирам за обяснения на тези специални карти, само да кажа, че аз имах право всяка нощ да посочвам когото и да убивам когото си искам (но можех и да не го правя). Стана една интересна игра, в която ме убиха някъде в началото, а самата игра продължи до 2 часа през нощта (при положение, че беше почнала към 22), което за мен е рекорд. И пак убийците спечелиха. Следващата игра протече малко странно. През първата нощ, още докато убийците се запознаваха един с друг и се разбираха кого да утрепят се случва една много смешна случка. Едно наргиле запалено и използвано по предназначение шуми и бълбука. Светли, собственика на наргилето казва: - "Не духай", имайки предвид човека, който използва в момента наргилето да не духа (човека не се вижда кой е, защото сме със затворени очи). А момичето (защото беше момиче) изтърсва: - "Не духам". Светли започва да се смее. Тези, които чуваме репликите на двамата, също се смеем. Светли, на когото не му трябва много да се засмее, започва да се смее още повече, а смехът му е толкова заразителен, че разсмива абсолютно всички играчи. Съдбата е принуден да спре играта с репликата: -"Всички да се събудят, за да може града да се насмее". Това предизвиква още по-голяма вълна от смях, като най-силно от всички се смее Светли - той пада от стола на земята и буквално се гърчи от смях, докато всички други не могат да се смеят и те. Това продължава няколко минути и малко му остава да оглави класацията за най-заразителен и смешен всеобщ смях по време на мафия (на първо място се нарежда смехът на предишната среща). По всеобщо мнение, щом Светли е наблизо не ти трябва комедиен сериал да те разсмее - той действа по-ефективно отколкото 100 комедии ;) Второто странно нещо беше, че аз оцелях почти до края, при положение, че почти цялата игра спах. За информация такива спящи елементи като мен ги отстрелват много бързо. Разгоряха се страстни дебати относно това кой е убиец и кой не е и само за мен не хвърчаха някакви обвинения. В крайна сметка цивилките победихме, като останахме на инфарктен финал, когато бяха останали 4-ма, като един от тях е лош (всъщност момиче) и с общите усилия на всички цивилки и разбира се леко неадекватната игра на лошия (тя беше нов играч и не беше наясно с някои неща) се стигна до щастлив край. След това вече нямаше как да почнем нова игра, защото минаваше 5 и половина и беше време за сън, а повечето си бяха легнали. Не ни остана нищо друго освен да си легнем и ние.
Събудих се към 10 без нещо и осъзнах, че изпускам закуската, която е в 9 часа и блажено продължих да спя. Събудих се отново към 10 и нещо и си помислих, че съм платил тази закуска, затова не си струва да я изпускам и си наложих да стана, което не беше много лесно заради натежалите клепачи. Успях да закуся без произшествия. И беше време да играем на нещо различно от белот, мафия, тенис на маса и играхме на филми и изречения. В което Владо (въпросното дърво, организатор на срещата) се прояви много обяснявайки числото "седем" посредством асоциацията с библейската история за фараона, сънувал 7 дебели и 7 хилави крави ;) Няма какво да обяснявам повече...
Обяда протече особено бързо, заради маршрутката, която трябваше да тръгва в определен час и имахме около 10-15 минути да си приготвим багажа. Достатъчни се оказаха в крайна сметка. Събрахме се пред хижата, където си направихме обща снимка, като всички викахме "Зелееее", заради дъщерята на Хера, онова супер сладко и щъкащо насам натам дете, която винаги като я снимат вика така (на миналата среща една от смешните кризи на Светли бяха предизвикани от едно нейно "Зелеее").
Сигурно не съм успял да предам радостта от срещата с толкова много готини хора, не ми се сърдете, аз толкова си мога ;) Но просто човек трябва да бъде там за да го почуства. Прекарването ми не беше толкова пълно с природа, колкото това на Лорищенцето, но за сметка на това беше пълно с други неща, които са не по-малко важни човек да е щастлив - приятели. Благодаря, че ви има.

5 коментара:

Lark каза...

Ама кой ви научи вас да ме наричате така не разбрах... :D

Така като гледам сти си изкарали приятно - аз лично бих заменила природата за приятели (въпрос на приоритети ;) ), но смятам, че трябва да прекръстите канала, форума, срещите и там каквото си правите от "фантастика" на "мафия". Аз тази прословута игра я играх само веднъж преди години...май беше на НС 4 на РПГ, от когато имам само спомени, че Елерина ни утепа всичките :) А за задушаващия смях мога да посоча само случая с твоя телефон рано сутринта от същата среща - това е може би споменът, който може да ме разсмее най-много и винаги от всички други в живота ми :D

ferry каза...

И аз се чудя кой ;)

Да прекарахме си чудесно. Когато хората имат желание да си изкарат готино, то наистина е готино ;)

Анонимен каза...

Искам и аз Мафияяя :)
Радвам се, че така сте си прекарали :)

nevenche каза...

смехът на Светли е по-заразен, отколкото си мислиш :) почти 10 месеца по-късно, почти на другия край на света, само споменаването на въпросния смях успя да ме ... ами ... разсмее :)
носталгично ми става такова :)

а че имаш блог не знаех :) но! ето, вече знам :) и ще те наглеждам! :)

ferry каза...

Невенчееее *гуш* :) Абе то доста хора не знаят, че имам блог, не го разгласявам явно, за да оставя на другите да се насладят на откривателските си способности :) А смехът на Светли може да накара и една скала да получи мускулна треска от смях ;) След като ще ми наглеждаш блога, какво ще кажеш да се включиш в новата игра. За повече инфо, прочети най-новата тема ;)