петък, октомври 05, 2007

УсмиФка за добър ден.

Не знам колко хора са наясно, че една усмивка може да промени деня или поне да положи приятни основи за подобряването му.
Тази седмица много трудно се събуждам. Късно лягане, ранно ставане (ако ставането в 7 часа се брои за ранно де). Такива ми ти работи. И днеска не беше изключение. Алармата зазвъня, аз опитах да отворя очи и... за малко да не успея. За радост успях и да се събудя и да стана (даже). Първата ми работа беше да си взема душ. Опарих се (в хубавия смисъл) едно хубавичко - за тези, които не знаят, обичам горещ душ, и денят започна да придобива по-реални очертания, т.е. успях да се разбудя и да дойда на себе си. Обличане набързо и след като събудих 2 от съквартирантките, които бяха не по-малко сънени от мен (и не по-малко намусени), излязох бързешком. На стълбите усетих последствията от мача в сряда - ужасната мускулна треска, която ме връхлита с ден закъснение. Слизането по стълбите си беше цяло изпитание за бедните ми изстрадали краченца. Навън ме посрещна един сумрачен облачен ден. А когато излязох на улицата и пуснах радиото на мп3 плеъра си усетих, че съм оплел кабела на слушалките и трябваше да ги оправям, а като ги оправих пък се оказа, че съм изпуснал кадифената калъфка на плеъра та се наложи да се връщам назад. Започнах да се чудя дали може да ми се случи още нещо преди да стигна до спирката, обаче за радост не се случи. Само трябваше да потичам за да хвана тролея (ха-ха). Хванах го де. Пльоснах се на любимото ми място - в средата точно пред колелото единичната седалка обърната назад. По това време на деня човеко-трафикът е още слаб (тези които излизат рано знаят) и половината тролей беше празен та не трябваше да се сборвам с бойни бабички за мястото. Настаних се удобно и извадих пособието за четене, в която се обясня за квантовата теория (просто любопитство; някой път, когато завърша книгата, ще пообясня по-подробно как толкова отвлечено нещо може да има някакво косвено приложение в ежедневието ;). В ушите ми се лееше еликсирна музика. Тъкмо бяха пуснали "Dust In The Wind" и настроението ми растеше с всяка изминала секунда, когато тролеят зави по ул. "Патриарх Евтимий" от ул. "Раковски", когато слънцето ме обля с топлите си лъчи. Ей тъй ми се усмихна жизнерадостно. И ми стана едно такова слънчево на душата :) След няколко секунди дърветата и сградите скриха слънцето, но усещането остана да ме топли още дълго. И денят ми стана по-слънчев и усмихнат. И даже хората около мен не изглеждаха толкова намусени, а просто недоспали, и аз се заусмихвах, поне вътрешно, защото все още ми се спеше, за да мога да се усмихвам и външно ;)
Усмихвайте се и вие, когато, където и колкото можете, от това няма да станете по-бедни, а може и да забогатеете (не буквално, но не се знае де).
Сега остава да преборя най-тежкия ден от седмицата в компанията на придобита сънна недостатъчност, но благодарение на усмивката ще се справя. А вие?

5 коментара:

Boyana каза...

Ех, че хубаво! :)))

Lark каза...

А пък днес като си тръгвах сутринта от вас и мен слънцето ме огря :P

ferry каза...

Слънцето винаги грее, само трябва да го оставим да го направи :)

Silvy каза...

Много хубава статия..точно като за рано сутрин :)
Макар в момента вън да няма слънце, което да ме огрее и да ме накара да се усмихна...твоите думи Ferry ми подействаха така..:)

ferry каза...

Още веднъж се радвам, че съм помогнал на някого... по някакъв начин :) Дарената усмивка не е загубена, тя винаги се връща и то с лихвите ;)