Големият ден!!!

Е, дойде! Не знам как ще издържа до края на работния ден. Сигурно ще има да ме мъмрят за отплесване от работния процес, ама какво да направя, като ми е едно такова... вие сигурно знаета как. Ох, по-дяволите, нещо не ми се чака, не ми се и работи. Но търпение, след няколко часа всичко ще бъде реалност и щастието ще има още едно измерение за мен ;)
Ще се видим там })

Една дъъълга седмица

Имам чувство, че свършва една от най-дългите седмици в живота ми. Сигурно пръст в това има и факта, че имаше 6 работни дни (това с отработването в почивни е наистина гадна работа, доколкото знам в Германия не се отработва, а няколко дена седиш малко повече на работа, което за мен е перфектно). Отделно онова нощно пътуване в нощта неделя срещу понеделник ми развали съня (не, че досега беше кой знае колко добър, ама все пак...) Като капак една колежка, която много си я обичам (ако имах по-малка сестра, бих бил много щастлив да е като нея) и която на първи 1 юни направи 2 години във фирмата, напуска, за да отиде в друга фирма. Не можете да си представите какъв шемет е. Няма да споменавам подробности, но тя може да вземе първа награда за най-бърза свалка, годеж и сватба ;) Малко тъжно, че ни напуска, но се надявам да се виждаме. Много забавни спомени ще ми останат. Сигурно не е забравила цицината, която й направих на пейнтбола миналата година. Още съжалявам, че я уцелих така гадно, но всяко зло за добро - иначе нямаше да има за какво да си спомняме ;) Както вчерашното разглеждане на снимки. Няма такава забава просто. Да видиш шефовете като деца си е достатъчно весело. А и не само тях. Минзухари, елени, лисици и други ни махаха с усмивки през годините. Нашата ръководителка Човешки ресурси би всички по количество. Нейните снимки бяха повече от всички останали взети общо едва ли не. И на всичкото отгоре не беше донесла всички (сигурно е нямало как) Един час смях се отразява много добре, особено към края на тежката седмица. Надявам се да има по-често такива събирания. Същото беше и днеска на изпращането на колежката. Почерпи ни с това онова, биричка, водка, сокчета. Малко се беше шашардисала, горкичката - няколко пъти повтори, че не знае какви неща се говорят на такъв тип събиране (нормално, прекалено млада е, за да е напускала и преди фирмата, в която работи). Помогнахме й да се отпусне малко. Накарахме я да си спомни за най-забавните моменти от престоя й във фирмата, каквито не липсваха. Мисля, че няма да забрави престоя си и нас с лошо и ще си тръгне отнасяйки само хубави спомени. Поне се надявам да е така. Ще ми липсва. Ще се утешавам с концерта в понеделник, който очаквам да е едно от най-готините неща тази година.