Е, дойде! Не знам как ще издържа до края на работния ден. Сигурно ще има да ме мъмрят за отплесване от работния процес, ама какво да направя, като ми е едно такова... вие сигурно знаета как. Ох, по-дяволите, нещо не ми се чака, не ми се и работи. Но търпение, след няколко часа всичко ще бъде реалност и щастието ще има още едно измерение за мен ;)
Ще се видим там })
понеделник, юни 04, 2007
събота, юни 02, 2007
Една дъъълга седмица
Имам чувство, че свършва една от най-дългите седмици в живота ми. Сигурно пръст в това има и факта, че имаше 6 работни дни (това с отработването в почивни е наистина гадна работа, доколкото знам в Германия не се отработва, а няколко дена седиш малко повече на работа, което за мен е перфектно). Отделно онова нощно пътуване в нощта неделя срещу понеделник ми развали съня (не, че досега беше кой знае колко добър, ама все пак...) Като капак една колежка, която много си я обичам (ако имах по-малка сестра, бих бил много щастлив да е като нея) и която на първи 1 юни направи 2 години във фирмата, напуска, за да отиде в друга фирма. Не можете да си представите какъв шемет е. Няма да споменавам подробности, но тя може да вземе първа награда за най-бърза свалка, годеж и сватба ;) Малко тъжно, че ни напуска, но се надявам да се виждаме. Много забавни спомени ще ми останат. Сигурно не е забравила цицината, която й направих на пейнтбола миналата година. Още съжалявам, че я уцелих така гадно, но всяко зло за добро - иначе нямаше да има за какво да си спомняме ;) Както вчерашното разглеждане на снимки. Няма такава забава просто. Да видиш шефовете като деца си е достатъчно весело. А и не само тях. Минзухари, елени, лисици и други ни махаха с усмивки през годините. Нашата ръководителка Човешки ресурси би всички по количество. Нейните снимки бяха повече от всички останали взети общо едва ли не. И на всичкото отгоре не беше донесла всички (сигурно е нямало как) Един час смях се отразява много добре, особено към края на тежката седмица. Надявам се да има по-често такива събирания. Същото беше и днеска на изпращането на колежката. Почерпи ни с това онова, биричка, водка, сокчета. Малко се беше шашардисала, горкичката - няколко пъти повтори, че не знае какви неща се говорят на такъв тип събиране (нормално, прекалено млада е, за да е напускала и преди фирмата, в която работи). Помогнахме й да се отпусне малко. Накарахме я да си спомни за най-забавните моменти от престоя й във фирмата, каквито не липсваха. Мисля, че няма да забрави престоя си и нас с лошо и ще си тръгне отнасяйки само хубави спомени. Поне се надявам да е така. Ще ми липсва. Ще се утешавам с концерта в понеделник, който очаквам да е едно от най-готините неща тази година.
Абонамент за:
Публикации (Atom)