Мафиотски завършек

Тази седмица се чувствам някак си странно. Издигам се във висините и внезапно се сгромолясвам в пропастта на чувствата си. Малко ми е странно. Най-ярко изражение - един ден почти до края на работното време съм в прекрасно настрение, чувствам се отлично, очаквам с нетърпение очаквам края на работната седмица за една малка порция мафия, и една единствена реплика ми сгромоляса настроението в дън земя, сякаш никога не го е имало. Странно ми беше. Една единствена реплика, която беше предшествана от спор по една деликатна тема, и все едно торнадо помете цялото ми настроение. Очевидно проявление на ефекта на пеперудата. Една снежинка повлече след себе си лавина. Още чувствам щетите и трябва да разгребвам снега, за да изровя погребаното. Дали пък не съм прекалено импулсивен? Дали така трябваше да става? Не знам, но не мога да го променя. Осъзнавам, че съм прекалено докачлив на някои теми. Осъзнавам, че не е редно и трябва да поработя над себе си, за да го премахна или поне да го смекча проявленията на тази черта от характера ми. Иначе по какъв начин може човек да е в пълна хармония със себе си и с обкръжението си, каквато е моята цел.
Друго нещо, което осъзнах - не мога да се справям с критични ситуации, пък било те и симулирани. Не трябва да оставям на случайността преодоляването на кризи, в които попадам, свързани с мен или със специални за мен хора. И най-вече да се отърся от страха. Осъзнаването на този факт е условие да се справиш с проблема, но никак не е достатъчно. Не знам дали имам воля. Но трябва да пробвам. Време, предполагам, ще имам достатъчно, но колкото по-рано, толкова по-добре. Желание поне не липсва.

Дойде време и за мафията. Видях се с хора, които много исках да видя, но някак си чувствам, че не успях да го покажа колкото ми се искаше. Причините - емоционалното състояние, в което бях попаднал по-рано през седмицата, системното недоспиване, което пак ме нападна, а също и една причина от женски род. Всъщност банални причини. Очевидно не съм достатъчно силен, за да се справя с всички причини наведнъж. Сега ми остава само да поразмисля основно за тези неща, да участвам в един курсов проект на социална тематика (където симулират разни критични ситуации и където осъзнах моята безпомощност в някои от тях) и да се прибера, за да потъна в измисления свят на една книга, където няма нужда да се напъвам и да решавам проблеми, а от гледна точка на свидетел да мечтая да стана като главния герой.