вторник, септември 25, 2007

И пак Балканджи

След изпълнението на Балканджи на концерта по случай празника на София, сега пак успях да ги слушам на живо. Това стана в небезизвестното заведение Фенс, което по случайност ми е на 2-3 минути пеша от квартирата. Информацията за предстоящия концерт беше любезно споделена от една от съквартирантките, която също си пада по Балканджи (тя присъстваше и на концерта в Южния парк). Чудех се дали няма да изпълняват акустично, както са правили и преди и за което бях чел някъде, вече не си спомням къде. И пак същата съквартирантка ме зарадва с новината, че да, ще изпълняват акустично. И така малко преди 22:30, за когато беше заплануван старта, забрахме една приятелка и кацнахме в заведението. Където за моя изненада видях стари познати от вече бившия фен-клуб на Nightwish в София. Празнуваха рожден ден. А в последствие дойдоха още познати, така че не мога да се оплача от липса на компания.
За самия концерт мога да кажа само, че беше невероятен. На моменти акустично звучат по-добре отколкото електрически. А да слушаш закачливо изпълнение на "Du Hast" омешан с хита на едно лято "Macarena" си беше изживяване от класа ;) Пичовете направиха едно перфектно шоу. Различно звучене на хитовете им, придадено от преобладаващите акустични китари и бозуки, кавала, подсладени с малко синтезатор и електрически бас. Струва си човек да чуе "Към таз земя", "Видение", "9 години" (така мисля, че се казва) изпълнение по този начин. А публиката също беше на ниво и подкрепяше групата с всички възможни (и позволени) средства. Следващия път пак мисля да ходя.

неделя, септември 23, 2007

Нови срещи

За пореден път бях на форумна среща, която по-скоро беше среща между стари приятели, отколкото между хора с общи интереси. В случая става за така годишната среща на канал и форум фантастика, където все по-малко се говори за фантастика и все повече за странични неща ;) Такива срещи по принцип са много весели, виждаш се с хора, които цяла година не си виждал, с някои даже от няколко години, а с трети се запознаваш. И тази среща не беше изключение.
За разнообразие се реши срещата тази година да се проведе на Паничище в хижа с благозвучното име Лира, която беше по-скоро хотел съдейки по цените. Повечето от нас бяха без коли, затова се наложи да си наемем маршрутка, която по общо споразумение тръгна от хотел Плиска в петък вечерта. Трябваше повечето от нас, които работехме, да излезнем по-рано от работа, за да не закъснеем. А аз заради задръстванията тръгнах час и половина преди обявения час за тръгване и стигнах за около час и 10 минути маршрут, който по принцип се взима за половин час максимум, като по едно време се наложи даже да ходя пеша, за да стигна по-бързо!
Но всичко свършва добре, щом свършва добре, обичам да казвам аз и затова ще наблегна на хубавите неща. Когато кацнах там, се бяха събрали няколко човека. И се започна едно гушкане, радост, веселие, мед на килограми се изля. Стана ми драго и милно на душицата. Лека полека започнахме да се събираме и килограмите мед за малко да станат тонове ;) Държа да отбележа, че за неорганизирано по принцип стадо фантасти, всички се постараха да не закъсняват (много) и да тръгнем навреме. Натоварихме се по бързата процедура в транспортното средство и погеглихме. Пътят избран от шофьора беше Плиска-Драгалевци-Сапарева баня-Паничище-хижа Лира. Някъде към 21 часа стигнахме леко уморени, но не по-малко весели и в достатъчно настроение за купон, какъвто се очертаваше да бъде - говоря от гледна точка на срещата миналата година на Витоша, за която също си заслужава да драсна някой и друг ред, най-вече защото беше и първата в тази компания. Набързо се поздравихме с останалите (още мед), настанихме се и слезнахме в закусвалнята за една бърза вечеря. След вечеря повечето се събрахме в стаята за срещи, където успях да преброя около 40-има индивида. Веднага започнаха да се оформят групички за белот, което си е класика за тези срещи. Тенисът на маса беше другата дейност, която беше предпочитана за вършене, сред които бях и аз, и успяхме да потрошим сума време в този спорт.
По някое време вечерта - към 23 часа започнахме да се организираме за мафия. Някои хора присъстващи за пръв път на тази игра, остават с мнение, че това е игра с много вряскане, хабене на нерви и много плюене по другите участници. За други, сред които съм и аз, тази игра е много добро средство за прекарване на времето, където човек може да разкрие ораторските си качества и логическо мислене и "женска" интуиция ;) Има го и момента с нервите, понякога придружено с крещене, но това се случва с мнозина, които се включват прекалено живо и се вживяват като че ли от това зависи животът им (в играта "животът" им наистина зависи). Тези, които са играли знаят, че ако броят на желаещите да играят, както и желанието им, е достатъчно голямо, цяла нощ минава без да се усети. Тази нощ се изиграха 2 или 3 игри, в една от които бях убиец и много бързо ме разкриха - за да играеш убиец се изисква особен талант, здрави нерви и талант да си поне малко психолог. Бях първият който беше екзекутиран от "разярената тълпа". Останалите от екипа мафиоти се държата достойно и доведоха играта до достоен край - ние спечелихме. И във връзка с това искам да изкажа възхищението си от последния убиец - едно момиче, което е просто перфектна в това отношение и може да надвие логиката и на юрист от висша класа. Невероятно е как съществуват такива хора. В крайна сметка мафиотската нощ свърши в 6 часа сутринта. Кой си легна, кой не, но в 9 часа трябваше да ставаме за закуска. Първото нещо, което се сещам след като станах е изключителната гледка от прозореца на стаята - стройни дървета в свежа зеленина. Времето беше прекрасно - слънце, безоблачно небе и след закуската направих една къса разходка из гората. Тръгнах надолу по склона, който беше ужасно стръмен и след като повървях надолу реших, че е добра идея да не слизам прекалено и да тръгна в някоя по-равна посока. Насочих се надясно по една (почти) пътека, която имах чувството, че се използва повече от лисици, глигани и други представители на горската фауна. Повървях десетина минути сред тънки и дебели иглолистни дървета. Паднали дървета ме затрудняваха и се налагаше да ги прескачам. Беше приказно. Стигнах до една малка полянка, където дърветата бяха разредени и за пръв път видях истински добре отсрещния хълм. И ме осени мисълта - колко много прилича на селото ми. Не това, в което живеем сега, а другото, откъдето е баща ми. Същите стръмни склонове покрити с иглолистни дървета, същия въздух, същото усещане за красота. След кано се наситих на гледката тръгнах да се връщам доволен и предоволен от тази кратка разходка. На входа на хижата нападнах две кутрета, които се оказаха част от "семейството" кучета, които са храненици на хижарите - майка и баща с 4 кутрета. Големи сладури. Бащата черно със съвсем малко бели косми по шията. Майката оранжева с леко накуцваща с предната лява лапа походка. А децата - 2-те оранжеви като майка си, едното кремаво, а четвъртото нещо средно между оранжево, сиво и черно. Отначало привлякох две от кутретата и започнах да ги галя и милвам, а другите кутрета и бащата като видяха това веднага ми наскочиха и те да намажат от мен. Беше неочаквано нападение. Онова кремавото беше най-нахално и се опитваше да ми изяде ръката или каквото докопа - панталон, ръкав, обувки, изобщо каквото докопа.
А една приятелка намери 3 четирилистни детелини за има няма половин час. Бяхме тръгнали да се разхождаме след като се запознах с кутретата за да търсим четирилистни детелини. Тя намери цели 3, а аз нито една. Какво да се прави - късмет ;)
Ранният следобяд се запълни с катерене на 3-4 метрови скали и разходка, комбинирана с лудо тичане надолу, а после и нагоре по един склон, като малки деца (бутовете ме болят от натоварването).
И докато се усетим дойде 16 часа, когато беше организирана нова игра на мафия. Тя ще се запомни със следната случка. Дъщерята на главния организатор - Хера, едно супер сладко хлапе на 4 годинки и щъкащо насам натам като неутрон на квантова билярдна маса, се приближава до майка си, която също играе, и изтърсва "- Мамо, той защо отвори очи", което предизвиква лавина от смях. Аз бях врачка и съответно знаех, че човека за когото се отнасяше тази реплика, е убиец и това ми даде основание да го обвиня и така той бе хванат на основа на показанията на едно 4-годишно лапе ;) Играхме така до вечеря, а след нея беше организирана една от най-големите мафии, в които съм участвал и в която освен стандартните специални карти имаше и допълнителни. Няма да се спирам за обяснения на тези специални карти, само да кажа, че аз имах право всяка нощ да посочвам когото и да убивам когото си искам (но можех и да не го правя). Стана една интересна игра, в която ме убиха някъде в началото, а самата игра продължи до 2 часа през нощта (при положение, че беше почнала към 22), което за мен е рекорд. И пак убийците спечелиха. Следващата игра протече малко странно. През първата нощ, още докато убийците се запознаваха един с друг и се разбираха кого да утрепят се случва една много смешна случка. Едно наргиле запалено и използвано по предназначение шуми и бълбука. Светли, собственика на наргилето казва: - "Не духай", имайки предвид човека, който използва в момента наргилето да не духа (човека не се вижда кой е, защото сме със затворени очи). А момичето (защото беше момиче) изтърсва: - "Не духам". Светли започва да се смее. Тези, които чуваме репликите на двамата, също се смеем. Светли, на когото не му трябва много да се засмее, започва да се смее още повече, а смехът му е толкова заразителен, че разсмива абсолютно всички играчи. Съдбата е принуден да спре играта с репликата: -"Всички да се събудят, за да може града да се насмее". Това предизвиква още по-голяма вълна от смях, като най-силно от всички се смее Светли - той пада от стола на земята и буквално се гърчи от смях, докато всички други не могат да се смеят и те. Това продължава няколко минути и малко му остава да оглави класацията за най-заразителен и смешен всеобщ смях по време на мафия (на първо място се нарежда смехът на предишната среща). По всеобщо мнение, щом Светли е наблизо не ти трябва комедиен сериал да те разсмее - той действа по-ефективно отколкото 100 комедии ;) Второто странно нещо беше, че аз оцелях почти до края, при положение, че почти цялата игра спах. За информация такива спящи елементи като мен ги отстрелват много бързо. Разгоряха се страстни дебати относно това кой е убиец и кой не е и само за мен не хвърчаха някакви обвинения. В крайна сметка цивилките победихме, като останахме на инфарктен финал, когато бяха останали 4-ма, като един от тях е лош (всъщност момиче) и с общите усилия на всички цивилки и разбира се леко неадекватната игра на лошия (тя беше нов играч и не беше наясно с някои неща) се стигна до щастлив край. След това вече нямаше как да почнем нова игра, защото минаваше 5 и половина и беше време за сън, а повечето си бяха легнали. Не ни остана нищо друго освен да си легнем и ние.
Събудих се към 10 без нещо и осъзнах, че изпускам закуската, която е в 9 часа и блажено продължих да спя. Събудих се отново към 10 и нещо и си помислих, че съм платил тази закуска, затова не си струва да я изпускам и си наложих да стана, което не беше много лесно заради натежалите клепачи. Успях да закуся без произшествия. И беше време да играем на нещо различно от белот, мафия, тенис на маса и играхме на филми и изречения. В което Владо (въпросното дърво, организатор на срещата) се прояви много обяснявайки числото "седем" посредством асоциацията с библейската история за фараона, сънувал 7 дебели и 7 хилави крави ;) Няма какво да обяснявам повече...
Обяда протече особено бързо, заради маршрутката, която трябваше да тръгва в определен час и имахме около 10-15 минути да си приготвим багажа. Достатъчни се оказаха в крайна сметка. Събрахме се пред хижата, където си направихме обща снимка, като всички викахме "Зелееее", заради дъщерята на Хера, онова супер сладко и щъкащо насам натам дете, която винаги като я снимат вика така (на миналата среща една от смешните кризи на Светли бяха предизвикани от едно нейно "Зелеее").
Сигурно не съм успял да предам радостта от срещата с толкова много готини хора, не ми се сърдете, аз толкова си мога ;) Но просто човек трябва да бъде там за да го почуства. Прекарването ми не беше толкова пълно с природа, колкото това на Лорищенцето, но за сметка на това беше пълно с други неща, които са не по-малко важни човек да е щастлив - приятели. Благодаря, че ви има.

петък, септември 21, 2007

Нова звезда на хоризонта

Не, не става дума за актьор, певец, музикант или друго нещо от сорта, а за едно малко коте. Гледайте видеото и се наслаждавайте. Благодарности на Мелиндор за предоставения материал :)

понеделник, септември 17, 2007

Балканджи... с лек привкус на носталгия

След "тежкия" работен ден в събота и отморителната среща с едни стари муцуни, дойде така чаканата неделя. Ден изпълнен с много интересности. Започна приключението на Лорищенцето и като по поръчка - слънчево време, което има намерение да продължи и днеска. Стискам палци (и още нещо) да се задържи :)
А за мен този ден започна сънено и работливо (позачистих си стаята, сега прилича по-малко на кочина, въпреки че има още кочински елементи). По едно време дойде хазяйката и аз имах възможността да се запозная с нея лично (нищо, че съм на квартира от няколко месеца). Как става това? Съквартирантките задвижват нещата с нея, комуникират и тем подобни. А този ден по случайност си бях вкъщи и тя дойде да се разберем за едни неща. Разбрахме се, тя си тръгна, а ние закусихме пържени филийки, които една от съквартирантките беше изпържила (бяха вкусни). А следобяд една разходка до Южния парк за концерт по случай празника на София където знаех, че ще свирят Балканджи (оказа се, че има цяла сюрия други групи). Още на входа на парка се засякох с една приятелка, с която не се бях виждал от година и нещо (направо срамота). Оказа се, че чака едни трети познати, за които също знаех, че ще идват на концерта. Малко закъсняха, но дойдоха. Тръгнахме към мястото на събитието. А там се заредиха едни познати. Даже имах оферта да ми нарисуват носа ;) Едвам изтърпях първата група май някакви Toxic бяха. Дойдоха още познати (едната беше съквартирантката). Втората група имаше сносни песни, а името беше много инструментално - Флекс. След това Ювиги - от игра на белот почти не ги слушах (събрахме се достатъчно за да оформим четворка ;) Четвъртата изпуснах в търсене на царевица. Връщайки се - хоп, виждам още един познат, когото виждам от концерт на концерт (последния път беше на Цвете за Гошо). Намърдахме се отпред на сцената, за да сме по-близо до купона, а такъв не липсваше, не само заради изпълненията на Балканджи(ите), но и заради танцьорите на всеизвестния метъл танц пого. Шоу отвсякъде. Групата за пореден път показа, защо е толкова харесвана от толкова много хора. А "танцьорите" защо предпочитам да съм отзад на такива концерти. Един от тях имах чувството, че беше на автопилот - ни приема, ни предава. Както и да е. Не успяха да ми помрачат радостта от концерта, краят на който ни завари в добро настроение да продължим забавата и потеглихме към един познат (същия, когото засякох на връщане от царевицата). А там подплатени с достатъчно бира и ром се зареди една приятна приказка, която се разточи чак в древността на нашето познанство. И като тръгнахме да си обясняваме кой с кого откъде и откога се познават. Направо носталгия на килограми се изля. И сладки спомени също. Може някой път да поразкажа това онова, но това ще е тема на друг разговор. Засега само ще вдигна тост (ако имах с какво де) за старото познанство и старите познати :)

събота, септември 15, 2007

Първи учебен ден

Учебната година дойде. Или поне дойде за учениците. По ирония на съдбата се падна в събота, при това работен и учебен ден. Е, случва се и това. На учениците сигурно не им харесва, но това е живота :) Вчера и днеска се присетих пак за годините, когато бях ученик. Беше преди ужасно много време (когато съм завършвал гимназия, някои от моите познати са били в началото на учебната си кариера). И ме връхлетяха спомени.
Още помня първи клас. Забавните и интересни моменти не липсваха. За тези, които не знаят, това стана през далечната 1987г. в не по-близкия град Старый Оскол в тогавашния Съветски съюз в Белгородска област близо до украинската граница. Перипетиите за мен започнаха още преди да започне учебната година, когато още не бях навършил 7 години, а по закон там децата могат да започнат само ако са ги навършили. Това, че щях да навърша тази възраст през декември, изобщо не улесняваше нещата. Съвсем беше реална опасността да изпусна една година, но с много усилия ми се размина, с основанието, че съм български гражданин, а в България това е обичайна практика. Освен всичко останало, директора не искаше да ме запише, защото съм бил прекалено дребен като габарити (имаше осезаема разлика между мен и повечето ученици в тяхна полза), но отстъпил в крайна сметка. Още първия учебен ден започна интересно. Дойде директора да ни види и пита кой може да чете. Аз, естествено, вдигнах ръка (научих се докато майка ми помагаше на сестра ми с ученето през изминалата учебна година). А той, още по естествено, не ми повярва и ме накара да прочета нещо. След малко, доколкото помня, се хвана за главата. Първо, май бях единственият, който вдигна ръка, и второ, четях по-добре от някои второкласници, ако не и по-добре от някои вече завършили (колко съм скромен ;) Още оттогава обичам да чета. Тази любов продължава вече над 20 години. Не помня какъв ученик съм бил в първи и втори клас, според майка ми съм бил отличник, но единственото, което помня, е че получих единица за драскане в тетрадката на нещо. Още първата година останах на поправка по физическо. Доколкото помня имах проблеми с покриването на нормативите, особено по скачане на въже. И може да ви се струва смешно, там наистина се гледа сериозно на нещата и можеш да останеш да повтаряш клас само заради това. Размина ми се и това, не помня вече как. Може и да съм положил усили на поправката ;)
Не мисля да продължавам, най-вече заради времето и усилията, които ще ми отнеме да опиша по-интересните случки през всички изминали учебни години. Само искам да изразя благодарност на всичките ми учители, които са имали пръст да ме направят това, което съм днеска и най-вече на класната ми ръководителка в гимназията. Каквото и да кажа за нея, все ще е малко. Не само като учител, но и като човек, тя беше готова да помогне. Оставам с най-топли чувства към тази жена и пожелавам всички да познават повече такива хора.
И въпреки, че вероятността това да бъде прочетено от някой ученик клони към нула, Честит Първи Учебен Ден :)

петък, септември 14, 2007

Банкети всякакви.

По стечение на обстоятелствата, вчера ни беше QA банкета. За незнаещите - това е банкет на нашия QA (Quality Assuarance) отдел, в който имам удоволствието да поработвам от доста време насам ;) На незапознат човек не би му направило впечатление. Просто някакъв си отдел. Някакви хора, които работят заедно, отиват да се веселят, пак заедно. Но само хората, които са присъствали на знаят каква веселба е. Наричаме го банкет, защото си прилича на банкет - много ядене, пиене, отвреме навреме музика наживо, абе стандартна обстановка. Нямам информация относно това, как се веселят други отдели в други фирми, но нашата веселба е качествена - весели приказки, закачки, които понякога граничат с простотия, но весела простотия в тон с атмосферата. А повечето пъти атмосферата е възрожденско-народно-селска, както беше и вчера - в заведението изобилстваше от възрожденски, селски и други по-специфични елементи като подходяща дървена маса с дървени пейки, дървено колело от каруца окачено на тавана, килими, китеници и тем подобни по стените, както и рафтчета със стари предмети, пак в тон с обстановката. Ястията бяха именовани с подходящи имена - "Бабина кърпичка", "Банска хубавица", "Чобанска салата" и др. Музикалното оформление е пак в стил народна музика пускана по уредбата, а отвреме навреме ни свиреше оркестър от трима оборудвани с акордеон, тарамбуки и кларинет. Много добре успяха да повишат настроението на компанията, особено след известно количество алкохол. Сред репертоара преобладаваха македонски песни, които на мен лично много ми допадат, както и на повечето колеги, които присъстваха на събитието. На тези, на които не им харесва чак толкова, те започват да я харесват след няколко чашки. Ако продължаваш с чашките, след един момент наистина няма значение какво слушаш, важното е весело да става. А при нас веселото не липсваше. Особено се прояви шефа на отдела, изпявайки доста сносно (предвид състоянието му) песента "Зайди, зайди", направо шапка му свалям (бих я свалил де, ако имах). Имаше изпълнения на хора и въпреки малкото място пак бяха хубави. Единствено не ми хареса, че към края оркестрантите започнаха да искат пари за всяка песен, което ми се стори ужасно грозно - вече им бяхме дали достатъчно пари, но какво да се прави, хората искат все повече и повече. Настроението естествено не беше помрачено от този факт и веселбата вървеше на пълна пара до края. Някъде към половин час след полунощ се изнизахме от заведението и беше замислено продължение на вечерта - Фенса, където в четвъртък вечер се изявяват Васко Кръпката и група Каскадьори. Натоварихме се в едно, две, три таксита и отпрашихме в подходящата посока. В плюс тази вечер беше на гости някаква американска блус изпълнителка - Кейт не-знам-си-коя. Добре се справяше с хармониката. Направиха добър дует с Васко. А и гласът й е добър. Имаше за какво публиката да я аплодира. А в добавка и групата се справи много добре, особено единият от китаристите (не бас-китариста, а другият, в момента не се сещам как му се викаше ;) ) - изстрелваше едни рифове, просто бедна ти е фантазията (предполагам, че има много китаристи, които ще го направят по-добре, но и този си го биваше). И петте лева напълно си струваха час и половина от тяхното свирене. Успях да си изкарам отлично тази вечер, както не си бях изкарвал от доста време. Предполагам, че така се чувстват някои салса-танцьори, след готино салса-парти ;) Пожелавам си по-често да ми се случва, бях позабравил какво е да се забавляваш така. Най-вече защото този банкет не го бяхме правили няколко месеца, а други хора, които да успееш да събереш и да ги организираш за такова събитие, е трудно да намериш. Сего остава да се преборя с малкото часове сън и работният ден. Отивам да търся буболечки :)

четвъртък, септември 13, 2007

Щастливите числа

Бях решил да не пиша в блога, докато не си оправя едни неща, но реших да наруша решението си, най-вече защото оправянето на тези неща отнема повече време, отколкото ми се иска (причини - мързел и липса на достатъчно воля, породени от ситуацията в последните месеци). И реших, че днеска, 13 септмеври, е хубав ден, за да направя това. На днешната "щастлива" дата се навършват две години, откак съм трудово лице в сегашната ми (и единствена засега) фирма. Мога да кажа, че съм уцелил своеобразен джакпот, най-вече заради приятната атмосфера и готините хора.
С право мога да кажа, че от числото 13 имам само приятни спомени. Някои фаталисти могат да поспорят с мен, че числото е лошо. Според мен няма лоши и добри числа. Има такива, каквито сам си направиш. Асоциираш ли числото с нещо хубаво, естествено, че числото ще бъде хубаво, в противен случай, ще бъде зло. В доста случаи (може би даже в повечето) хората запомнят повече лошите неща свързани с дадено число и съответно то бива анатемосано като едва ли не единствения виновник за нещастията им. На мен лично ми звучи смешно. И обратното - когато приемат, че едно число е единствената причина за успех, после обвиняват за тях липсата на това число и присъствието на други, не толкова "щастливи". Да живее нумерологията!
Предполагам, че мнозина знаят защо 13 (в комбинация с петък понякога) е прието да е лошо. 13 били присъстващите на Тайната вечеря, Юда пристига 13-ти. Орденът на тамплиерите е бил разрушен на 13 октомври (петък). Има и други причини, но тези май са най-известните. Нещо интересно за днешната дата - 13 септември. Тя ще се падне в петък през 2013-та година (обърнете внимание на годината), когато ще празнувам (евентуално, ако не съм напуснал) 8-мата си годишнина в сегашната ми фирма. Същата година ще има и петък 13-ти през декември, точно ден след моя рожден ден. Не е тайна, че реално зодиите трябва да са 13, заради съзвездието Змиеносец, в което Слънцето пребивава между 30 ноември и 17 декември, то ест аз самият трябва да съм със зодия Змиеносец (13-тата), ако не го бяха махнали тъй вероломно от Зодиака. Но какво да се прави, официално съм Стрелец, така че ще приема съдбата си ;)
Има и други числа, които асоциирам с нещо хубаво или интересно. Стандартните 1, 2, 3 (има немалко примери за това - 1 небе, 1 живот и т.н.; 2 очи, уши, ръце, крака и т.н.; 3 са точките определящи равнина, то ест най-малкия брой нужни опорни точки, за да е стабилно едно нещо); 5 - златното (божественото) сечение може да се открие в петолъчката; 6 - първото съвършено число (сбора от делителите на числото, освен самото число, е равен на самото число); 7 - първото число, за което
няма намерен все още признак за делимост; 9 - просто ми харесва; 10 - основа на бройната система използвана в ежедневието; 11 - едно симпатично просто число; 12 - рождената ми дата и месец; 19 - рождената дата на сестра ми и майка ми, както и на различни приятели, първите две цифри на предишния век започват с 19. Както може да се види, човек винаги може да намери нещо хубаво или в краен случай интересно относно някое число.
Смятам да спра дотук, за да не отегча всички, ако вече не съм го направил ;)