сряда, януари 10, 2007

Картини от една изложба

Възстановена тема, след едно злополучно изтриване. Извинявам се на всички, които са пострадали сериозно от временните технически трудности вследствие на извършените от мен действия!

От разните му страсти през уикенда съвсем забравих много интересно събитие, което ме посети малко случайно, а именно ходих първо на една, а после и на друга изложба - благодарности на Мелиндор за тази разходка. Първо бяхме, доколкото се сещам в Софийската художествена галерия където бяха изложени произведения на модерното изкуство с поддръжката на аудио-видео средства. Някой който е слушал великото произведение на Модест Мусоргски "Картини от една изложба" ще си спомни как всяка една картина беше описана с мелодия. Аз самият имах чувството, че слушам една приятна смесица от джаз, народна музика, рок, маршова музика и електронна музика. Жалко, че не съм композитор, че да създам и аз една симфония. Но, въпреки моя недостатък, изложбата си беше пак симфония. Бала със слама и едва разчитаем текст оформен с бяла тел - като кавал с тиха мелодия и съвременни елементи. Поредица от снимки на паметници на коне с конници, от които конниците бяха премахнати - бойна мелодия, марш изпълняван от духов оркестър. Образите по телевизорите ми се струваха като псайкъделик транс. В една отделна зала са творбите са изложени по интересен начин - присъства само име на автора, заглавие на произведението и номер. Оказва се, че номерът е за едно апаратче, което ти дават срещу лична карта, заедно с едни слушалки, чрез които посредством въвеждане на номера човек може да послуша кратко (а понякога и не толкова) резюме за произведението и автора. Интересно решение, особено полезно за хората, на които им е омръзнало да си морят очите да се кьорят срещу картини, скулптури и тем подобни. Аз лично много се забавлявах на моменти на обясненията на диктора.
Втората галерия на Шипка 6, точно до Ректората на СУ, беше много по-богата на експонати. На цели 3-4 етажа бяха разположени картини, скулптури, или неща, които могат да се нарекат произведения. Например синьо платно или хартия с наредени успоредно клечки за зъби. Цялостното впечатление е на... платно с наредени клечки за зъби. Но поне авторът се е постарал да са успоредни, това не мога да го отрека. Много ми хареса идеята за изкуство, което се възприема с пръстите. Пъхаш си ръцете в едни дупки (нарочно не използвам думата отвърстия, защото си бяха дупки) и пръстите ти рисуват образа. Нещата, които "пипахме" бяха очи със зеници, устни и очи без зеници. Не много оригинални предмети за пипане, но ефектни от гледна точка на човек нов в тази област. Много неща ми направиха впечателение, но не мога да ги опиша всичките точно сега, най-вече защото съм разсеян и повечето ги забравих. Ще спомена само едни тепсии пълни, според мен със сгурия. Интересно е. Преоткрих отпадъчното изкуство. Боклука като културна композиция. Сега осъзнавам, че София е много културен град в това отношение. На едно от челните места в класацията. Ох, уморих се от толкова умозаключения в един и същи ден. Айде от мен толкова...

1 коментар:

Lark каза...

Ти хубаво възстановяваш, ама няма ли скоро да напишеш нещо по-новичко? Да научим повече за твоите странствания, които, знаем, не са малко ;)