Pony

Още едно произведение на човека с кивито. Остави у мен смесени чувства.

На гости

В събота бях на гости. В Благоевград. Хубав град. Много ми напомня на Кърджали (поне на Кърджали от преди няколко години, когато можех да кажа, че го познавам). Спокоен, тих, уютен. Сгушен сред няколко хълмчета. И изпълнен с радост и емоция от дългоочаквани срещи. Със смях и закачки. С носталгия. А може би и с малко меланхолия. Този град е и малко по-специален с това, че е първият град, в който отидох на гости. Което беше преди почти 2 години. Ако не си спомням грешно. И беше точно след рождения ден на Лора. По-точно на следващия ден. За пръв път отивах в град, в който познавах само 2 човека (някои ще поспорят дали мога да сложа съответните личности в категорията хора, но сега не му е времето за спорове). Беше незабравимо. В този ден видях Локи (който не го познава е изгубил много, междудругото той има и рожден ден днеска, трябва да му честитя, докато не съм забравил) пиян. Или поне се беше понапил, което при него е същото. И тогава, първия път, пак не ми се тръгваше, както беше и сега. Сигурно така ще бъде и следващия път. Неминуемо е. Както е неминуемо, че ще има утре.

Мечтата на едно дребосъче

Докато се рових из разни блогове, попаднах на това малко филмче. Като го гледам, мога само да кажа: "Всеки е голям толкова, колкото са големи мечтите му" :)

Асоциации

Не знам какво ме прихвана, но очевидно нещо ме е прихванало много яко, за да се оприличавам на известни личности. Това са резултатите:



Снимката не е с най-добро качество, ама друга не можах да намеря, дето да става. Като намеря ще видя и нея какви ще са резултатите. Бтв, веднага след челната осмица се нареждат Шарл Азнавур и Арнолд Шварценегер с по 54 %.

Допълнение. Намерих още една подходяща снимка и направих още една асоциация с известни личности. Май съвпадението е по-добро с някои от тях. Както някои ще забележат, имам прилика и с Рейчъл Уейс, което може само да ме радва. Винаги съм знаел, че имам нещо женствено в мен. А сега класацията:



А веднага след тях със съответно 55% и 52% се нареждат Том Круз и Рок Хъдсън. Нямам думи, аз съм известен.

Японски ритми

19 Октомври 2006

Пиша едва сега, защото ме прихвана един ужасно силен мързел. Сега да разкажа за самото събитие.

Става дума за едни думканици с японски барабани Тайко и цугару шамисен, който представлява някакъв японски аналог на европейската мандолина, но има много по-интересно звучене. Представената група се нарича Бушидо и в началото не можех даже да си представя какво ме очаква, както и всички, които се бяха престрашили да отидат на концерта.
След работа се организирахме с колегите от фирмата, които си бяха взели билети, да ходим заедно. Пристигнахме в операта около десетина минути преди започването на представлението. След кратко суетене около настаняването в залата вперих очи към сцената, където кипеше бурна дейност около подреждането на барабаните, които не ми се сториха толкова внушителни, колкото си ги представях. Последва поздравително слово изречено от посланика на Япония и директора на Софийската опера. С нетърпение изчаках да спрат да говорят. Най-накрая светлините угаснаха и аз с леко напрежение очаквах да се появят изпълнителите. И те се появиха. Бяха трима като единия беше с един инструмент, който ми навяваше асоциации за водно конче. Точно това беше интересният струнен инструмент цугару шамисен. Останалите двама очевидно бяха барабанисти. Послева малко суетене около настаняване по местата си и тогава се започна. Не мога да опиша какво беше. Звукът на барабаните ме покри отвсякъде като коприна, докато острият звук на цугару шамисен правеше фини бодове, за да изтъкат така една прекрасна дреха, която бих носил с удоволствие. И това продължи доста време. След като свършиха първото си изпълнение залата избухна в аплодисменти. Последваха други мелодии, някои от които бавни, някои бързи, но никоя скучна. Имаше моменти, когато си мислех, че рисуват природна картина - ето тук повява вятър, усилва се, облаците натежават, капки дъжд започват да барабанят по листата, гръмотевици гърмят. Беше просто велико. Такава беше първата част от представлението. Малка почивка ни позволи да се отърсим от всичко и да се подготвим за следващата част. Тя беше комплекс от модерни ритми съчетани с древния звук на инструментите. Върха на всичко беше изпълненото от тях парче на легендарната група Queen - We Will Rock You. Това само хора, които са го чули със собствените си уши могат да си го представят какво е. Цялата зала пя заедно с изпълнителите (всъщност само един от тях пееше, другите свиреха). За малко да забравя, че им помагаха още трима, които бяха нещо като поддържаща група, но които по нищо не отстъпваха на Бушидо, с тази разлика, че и тримата бяха барабанисти. Едно от най-яките изпълнения направиха, когато всички барабанисти изпълниха едно парче, което забравих как се казва, но не само го изсвириха, те го и изтанцуваха. По време на две парчетата известен калиграф изрисува няколко йероглифа, които мога да кажа, че бяха много добри (по моето скромно и аматьорско мнение).
След края на концерта мога да съжалявам само за едно - че свърши. Надявам се следващата година, когато пак настъпят Дните на японската култура, те отново да ни удостоят с присъствието си. И тогава се надявам пак да съм един от зрителите на това зрелищно шоу.

Успях да се преборя с едно от най-чудовищните сили на прогреса, а именно мързела, и сега остава да го направя пак някой ден и да разкажа за някои от последващите събития, които бележат не много интересния ми жизнен път.