На гости

В събота бях на гости. В Благоевград. Хубав град. Много ми напомня на Кърджали (поне на Кърджали от преди няколко години, когато можех да кажа, че го познавам). Спокоен, тих, уютен. Сгушен сред няколко хълмчета. И изпълнен с радост и емоция от дългоочаквани срещи. Със смях и закачки. С носталгия. А може би и с малко меланхолия. Този град е и малко по-специален с това, че е първият град, в който отидох на гости. Което беше преди почти 2 години. Ако не си спомням грешно. И беше точно след рождения ден на Лора. По-точно на следващия ден. За пръв път отивах в град, в който познавах само 2 човека (някои ще поспорят дали мога да сложа съответните личности в категорията хора, но сега не му е времето за спорове). Беше незабравимо. В този ден видях Локи (който не го познава е изгубил много, междудругото той има и рожден ден днеска, трябва да му честитя, докато не съм забравил) пиян. Или поне се беше понапил, което при него е същото. И тогава, първия път, пак не ми се тръгваше, както беше и сега. Сигурно така ще бъде и следващия път. Неминуемо е. Както е неминуемо, че ще има утре.