петък, ноември 24, 2006

Мечтата на едно дребосъче

Докато се рових из разни блогове, попаднах на това малко филмче. Като го гледам, мога само да кажа: "Всеки е голям толкова, колкото са големи мечтите му" :)

7 коментара:

Lark каза...

Хлип! :*(

За първи път от много време нещо ме разчувства толкова.

Анонимен каза...

Невероятно е!
Фери, благодаря ти!

ferry каза...

Не трябва да ми благодариш, Мира. Не съм направил нищо.

А филмчето ме накара да се замисля за моите мечти, които почти съм забравил вече. Преди имах мечти, вече не. Имам само надежди.

Анонимен каза...

Защо? Човек винаги има мечти, независимо как ги нарича!

ferry каза...

Преди имах мечти, които можех да нарека мечти. Сега, дори да ги имам, не мога да ги нарека така. Просто така чувствам.

Lark каза...

ferry, някак си мисля, че те разбирам, но не по твоя начин... След като гледах това филмче и аз се замислих - можем ли да наричаме мечта това, за което не сме готови да дадем живота си? Мечта ли е нещото, което може да се сбъдне? Не е ли прекалено лесно да се постигне, щом след това ще си измислиш друга "мечта", към която да се стремиш? Или истинската мечта е само една-единствена в живота ни и за да я постигнем, трябва да се откажем от ВСИЧКО друго? Дори от самия живот?

Анонимен каза...

Мечтите са нашите амбиции, нещата към които се стремим и желаем да постигнем в нашия живот. Мечтите ни движат и в стремежът си към тях
градим собствената си съдба! Мечтите са вдъхновението, което ни мотивира да вървим, да правим. Мечтата е визията за бъдещето и за своето бъдеще на човека, който не е изгубил надежда и вяра в себе си.
Нека бъдем живи и не спираме да мечтаем и да се стремим! :)