петък, януари 25, 2008

Краят на мързела

Мързелът е голямо нещо. От толкова отдавна не съм писал, че съм забравил как да пиша. Но ще свикна пак. А междувременно се случиха супернайсет много неща.
Мина ми рождения ден и отново бях затрупан от чудесни подаръци, кой от кой по-интересен. Но даже това, че хората, които обичам, ме уважиха (повечето), е достатъчно голям подарък за мен :)
Мина поредното коледно парти на фирмата. И отново купон на ниво. За кой ли път пак ще похваля колегите си (сигурно на някои ще им втръсне), но други такива колеги няма. И тях обичам :)
Мина поредната Нова година. И за втори път я празнувах във Варна и пак, както миналия път, останах повече от доволен. Документираха ме на едно видео като belly-танцьор или с други думи кючекчия. Голям срам... но пък беше голям фън. Когато си в настроение (което е лесно, когато си обграден от любими хора) е лесно да се забавляваш, въпреки че после остават някои компромати... :) Заваля сняг точно на 1 януари, който за пореден път изненада властите. За мен беше радостно, че за няколко дена улиците на София ми оказаха удоволствието да са празни откъм превозни средства и да се насладя на спокойствие, което рядко може да се преживее в столицата.
Минаха поредните рождени/именни дни и месечният QA банкет в натовареното откъм купони начало на Новата година. Наживях се. Случиха ми се хубави и не чак толкова хубави неща. Изживях приятни и не чак толкова приятни емоции. Опитах да надживея един страх. Дали съм успял, ще се види впоследствие. Иска ми се на повече хора да казвам, че ги обичам и ще си наложа да го правя. Най-малкото за да зарадвам себе си.
От много време насам решавам да започвам някакви дейности - катерене, плуване, салса (не в този ред ги замислях, но май така ще се получи в крайна сметка). Днеска си купих еспадрили с номер 36 и половина, възможно най-малкия номер, в който успях да си пъхна краката. Сега вече се чувствам подготвен да започна да покорявам върхове. Започвам да ходя и на плуване (поне веднъж седмично). Надявам се да ми остане малко време и за салса, толкова много искам да се науча да танцувам... обещал съм на един човек да го направя и ще го направя, рано или късно. Надявам се и че няма да зарежа пак блога си отново на произвола на съдбата. Интересни събития, които да отразявам, винаги ще се намират. Доскоро...

2 коментара:

Mellindor каза...

Ха дано да се виждаме по-често! :)

ferry каза...

И аз се надявам. И като стана дума, кога ще се видим?! ;)