Вечерна разходка сред капчици дъжд.

Беше полузаспал понеделник. След тежкия уикенд и понеделника не се оказа по-лек (от гледна точка на това, че ми се спеше естествено). Почти заспах на лекцията изнесена от един колега от проекта (отвреме навреме ни се изнасят лекции свързани с работата). И почти целия ден бях доста поотпаднал. Причината беше, че окъснях от сесията на D&D (настолно рпг), в която имам удоволствието да играя. И следствието - тежък понеделник. Пак бих го направил :)
Но сега не иде реч за рпг-тата и какво причиняват на работния процес, а за една леко дъждовна понеделнишка вечер, след тежък уикенд.
Излязох от работа (сравнително) по-рано, за да си сменя дебитната карта. Валидна е до края на октомври, но една от счетоводителките (много готин човек и готина мацка ;) ме посъветва да не чакам края на месеца, а да си я сменя когато мога. И реших, че ще го правя точно този ден. Излизам от работа, хващам си тролея - както винаги чета нещо (National Geographic) и си слушам разни неща. Хора, спирки, задръствания минават почти без да ги забележа, което е и желателният резултат от слушалки и нещо за четене. Относително бързо стигам до дестинацията за слизане и се шмугвам през вратата. След стотина метра стигам до клона на банката, откъдето би трябвало да си взема новата карта, обаче ядец, оказва се, че работното време е свършило преди повече от половин час и няма как да стане смяната. Вече съм готов да стоваря гръм и мълнии върху целия свят от раздразнение, че съм си изгубил времето, обаче решавам, че не си заслужава заради такава дреболия да унищожавам света. Нахлупих си пак слушалките и с облачно настроение (в тон с времето) тръгнах да се прибирам пеша. Разгледах афиша на Театъра на армията, отбелязах си (за кой ли път), че ми се ходи на театър. Продължих до кръстовището на Раковски и Цар Освободител (същото на което от доста време се опитват да строят станция на метрото. Зачаках да засвети дружелюбното зелено и докато чаках изведнъж ми хрумна - защо да се прибирам, още не ме чакат жена и деца, нямам да уча за нещо и мога да си позволя да се поразмотая малко. И без това какъвто съм начумерен ще взема да предам това настроение и на домочадието и ще стане една. Речено-сторено. Бях решил да се поразходя до ЦУМ и после покрай халите да се прибера. Щях да направя нещо като кръг. Тръгнах аз в посока към ЦУМ по жълтите павета. Вече не ги мразех тия от банката, че толкова рано им свършва работното време. А времето - облачно, съвсем ситни и редки капчици дъжд, просто прекрасно допълваха настроението ми. И ми стана даже весело. Обаче когато наближих бившия парламент (сградата, която се намира на ъгъла, където се събират "Цар Освободител" и "Дондуков"; май е бил парламент преди 89-та) се сетих, че отдавна не съм минавал по улицата зад тази сграда, а именно най-късата улица (по информация от един софиянец) - "Малко Търново". Едва има 50 метра дължина :) Точно когато приближавах откъм горната страна (половината от улицата са стъпала ;) и по радиото пуснаха невероятната песен на Sinead O'Connor - Nothing Compares To You и с усмивка си помислих - наистина, тази улица не може да се сравни с никоя друго :-D И въпреки че минаването на улицата по дължина отнема секунди, усещането, че улицата принадлежи на друго време и място не те напуска доста време. На мен лично ми напомни на Истанбул с тесните и ужасно стръмни улички, по които не е хубаво да изпускаш нищо кръгло, че после ще го гониш два часа. Много готини са тези улички. Притежават една уникална атмосфера на нещо старо, на древно даже. Пак ми се ходи там :)
След като изминах улицата открай докрай свърнах вдясно. Повървях малко и като стигнах пешеходна пътечка пресякох улицата и тръгнах наобратно. Защо? - и сам не знам. Понякога ми хрумват странни неща. Свърнах вдясно по маршрута на широколинейката и видях светещата табела на една аптека (беше се стъмнило доста) и изведнъж се сетих, че трябва да си сменям четката за зъби. Незабавно се шмугнах вътре. С интерес започнах да избирам четка (избора не беше труден, предпочитам една определена марка, от която, за радост има почти навсякъде). Наредих се на опашката (всъщност имаше една единствена жена) и зачаках реда си. И докато чаках се загледах в аптекарката и осъзнах, че всъщност виждам може би най-готината аптекарка, ако не в целия свят, то поне в София (или поне в центъра на София :-D) Млада, симпатична, услужлива, мила и всичко друго, от което има нужда един изтормозен клиент на една аптека (аз някак си не се вписвам в тази категория). Ако имаше конкурс "Мис Аптека" тя щеше да е абонирана за наградата всяка година :-D Покрай четката за зъби си купих пакетче пластири за рани и препарат против хлебарки (не че нямах нужда от тези неща, но изведнъж ми се прииска да си ги взема ;) Направо се влюбих (щях да я питам дали е свободна през следващите 20-30 години, за да ми бъде лична аптекарка, но ме досрамя :) Прибирайки се доброто радио благоволи да пусне Queen - Somebody To Love. Направо се озовах на 10-тото небе. След което се прибрах, гледах един два сериала и си легнах. Поука: ето как едно не чак толкова приятно нещо може да доведе до приятни емоции или с други думи - всяко зло за добро, една от най-любимите ми поговорки :)

П.П. А как завърши историята с дебитната карта - тази сутрин излязох с твърдото решение да свърша тази работа и осъмнах в 8 и нещо (на табелата пише, че заповат в 8 часа) сутринта в централата на банката (старата централа на Биохим), където не особено учтив младеж от охраната ме информира, че всъщност трябва да изчакам до 8 и половина (въпреки че на табелата упорито пишеше 8) без да се уточни защо. Изчаках чинно - не си струваше да се разправям пък и не съм такъв човек. Разни служители - поединично или на групи, започнаха да прииждат и да се разполагат по местата си. Предполагам, че трябва да пийнат по едно кафе преди да почнат работа, все пак и те са хора :) След около 20 минути младежът ми позволи да вляза в салона. След едно-две питания стигнах до момичето, което се занимаваше с дебитните карти. Обясних, че съм за смяна. Тя ме попита кога ми свършва сегашната и след като чу, че е валидна до края на октомври, изрази силно съмнение, че картата ми е готова (?!). Имах доста точна информация от една служителка (също заслужава адмирации за услужливостта си, не беше длъжна да го прави) от клона, с който работи нашата фирма, че картата ми е готова (позвъня в същата тази централа). Отделно ми каза, че картите по принцип са готови 45 дена (?!) преди да изтече срока на старата. Което естествено беше показателно за това какви хора работят в толкова отговорни институции и колко си разбират от работата. Все пак момичето с дебитните карти благоволи да провери и остана доста учудена, че картата е готова. Едва не ме напуши смях при вида й. От учтивост се стърпях. След което дойдоха формалностите - документ, че съм предал старата и съм взел новата карта, активиране на новата (по нейните думи след два часа ще е активна) и т.н., което тя направи без нито веднъж да ми поиска лична карта или друг валиден документ за самоличност (?!). Останах без думи! Ами че аз можех да съм кой ли не, да съм откраднал тази карта или нещо друго. Отдавам всичко на това, че момичето е младо и без опит (предполагам). Дано да оправи пропуските в работата си, изглеждаше симпатично момиче :)
Още не знам дали картата ми работи, стискайте палци всичко да е наред иначе ще се наложи да изляза да прося, докато ми я оправят ;)

УсмиФка за добър ден.

Не знам колко хора са наясно, че една усмивка може да промени деня или поне да положи приятни основи за подобряването му.
Тази седмица много трудно се събуждам. Късно лягане, ранно ставане (ако ставането в 7 часа се брои за ранно де). Такива ми ти работи. И днеска не беше изключение. Алармата зазвъня, аз опитах да отворя очи и... за малко да не успея. За радост успях и да се събудя и да стана (даже). Първата ми работа беше да си взема душ. Опарих се (в хубавия смисъл) едно хубавичко - за тези, които не знаят, обичам горещ душ, и денят започна да придобива по-реални очертания, т.е. успях да се разбудя и да дойда на себе си. Обличане набързо и след като събудих 2 от съквартирантките, които бяха не по-малко сънени от мен (и не по-малко намусени), излязох бързешком. На стълбите усетих последствията от мача в сряда - ужасната мускулна треска, която ме връхлита с ден закъснение. Слизането по стълбите си беше цяло изпитание за бедните ми изстрадали краченца. Навън ме посрещна един сумрачен облачен ден. А когато излязох на улицата и пуснах радиото на мп3 плеъра си усетих, че съм оплел кабела на слушалките и трябваше да ги оправям, а като ги оправих пък се оказа, че съм изпуснал кадифената калъфка на плеъра та се наложи да се връщам назад. Започнах да се чудя дали може да ми се случи още нещо преди да стигна до спирката, обаче за радост не се случи. Само трябваше да потичам за да хвана тролея (ха-ха). Хванах го де. Пльоснах се на любимото ми място - в средата точно пред колелото единичната седалка обърната назад. По това време на деня човеко-трафикът е още слаб (тези които излизат рано знаят) и половината тролей беше празен та не трябваше да се сборвам с бойни бабички за мястото. Настаних се удобно и извадих пособието за четене, в която се обясня за квантовата теория (просто любопитство; някой път, когато завърша книгата, ще пообясня по-подробно как толкова отвлечено нещо може да има някакво косвено приложение в ежедневието ;). В ушите ми се лееше еликсирна музика. Тъкмо бяха пуснали "Dust In The Wind" и настроението ми растеше с всяка изминала секунда, когато тролеят зави по ул. "Патриарх Евтимий" от ул. "Раковски", когато слънцето ме обля с топлите си лъчи. Ей тъй ми се усмихна жизнерадостно. И ми стана едно такова слънчево на душата :) След няколко секунди дърветата и сградите скриха слънцето, но усещането остана да ме топли още дълго. И денят ми стана по-слънчев и усмихнат. И даже хората около мен не изглеждаха толкова намусени, а просто недоспали, и аз се заусмихвах, поне вътрешно, защото все още ми се спеше, за да мога да се усмихвам и външно ;)
Усмихвайте се и вие, когато, където и колкото можете, от това няма да станете по-бедни, а може и да забогатеете (не буквално, но не се знае де).
Сега остава да преборя най-тежкия ден от седмицата в компанията на придобита сънна недостатъчност, но благодарение на усмивката ще се справя. А вие?